Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Alarma Punk Jazz и Club Pave представят Рамбо Амадеус

На 25 април в клуб "Паве" – вратите отварят точно в 20 ч.

Рамбо Амадеус
Снимка: RTVE

Alarma Punk Jazz & Club Pave представят днес Рамбо Амадеус! В студиото на "Нашият ден" колегата Цветан Цветанов представи концерта, който тази вечер слушателите на програма "Христо Ботев" ще имат шанса да чуят директно от клуб "Паве" под Столична библиотека. 

Точно 13 години след първия си концерт у нас през далечната 2012 година господин Антоние Пушич (1963), познат повече като Рамбо Амадеус, ще зарадва българските си почитатели със специална музикално-сатирична програма, озаглавена "Трибют на самия себе си" (Tribute samom sebi). Датата е 25 април, петък, мястото – клуб "Паве" под Столична библиотека (вход откъм ул. "Уилям Гладстон", на № 68), а вратите отварят точно в 20 ч. Концертът се очаква да започне малко след 21 ч., като преди и след него ще звучи концептуална музика, поверена от Рамбо на организаторите от "Аларма Пънк Джаз" в серията им "Тигрополагане".

Рамбо Амадеус е култов за Балканите музикант, признат и припознат и от публиката, и от професионалната общност вече почти четири десетилетия. За няколко поколения не само в страните от бивша Югославия, но и в България той е "черногорският Франк Запа", "балканският Франк Запа" или просто "нашият Франк Запа", въпреки че самият той уточнява, че преди Запа (чиято музика познава в детайли и високо цени) основно влияние в творчеството му са на първо място Марсел Дюшан ("като човека, овладял до съвършенство играта с контекстите") и на второ – Игор Стравински ("който преобърна класическата музика"). Към всичко това можем да добавим Колтрейн, Кенънбол Адърли, монголското и тувинското гърлено пеене, балканския фолклор, индонезийския поп, Кептън Бийфхарт, ретро-техно-денс-колажите, Бах, Хендел, Марина Абрамович, Душан Макавеев, изкуствения интелект, немските шлагери от 60-те, италианските канцонети, фънка, нигерийския афробийт и музиката на австралийските аборигени.

Роден е в Котор, отраснал е в Херцег Нови, живее и твори в Белград.

"Поет, композитор, философ, социален активист, но преди всичко – летописец на времето, в което живеем. Яхтсмен". Това казва за себе си самият той, като тук можем да добавим: и виртуозен китарист (без да го изтъква по никакъв начин).

Песните му са оригинална смесица от всички съществуващи жанрове (а и такива, за които още не сте се сетили, че съществуват), а текстовете му – вещ анализ, критика и карикатура на съвременното общество с всичките му аномалии.

Има над 20 студийни и концертни албума, последният от които е Brod budala ("Корабът на глупците"). Автор е и на театрална и филмова музика, а оригиналната му музика, създадена за "Метрополис" на Фриц Ланг, е изсвирена от Белградската филхармония.

Eдин от по-новите му проекти е заедно с Националния джаз оркестър на Скопие, дирижиран от Джиян Емин – друг всепризнат гений, влязъл в историята на музиката на Полуострова.

Рамбо Амадеус е носител и на огромен брой награди в разлини области, като първата от тях (още от средата на 90-те) е за "литературен принос в областта на естрадата".

Пропагандира соларната енергия и живее екологично.

От 2012, годината, когато направи карикатура на конкурса "Евровизия" с участито си в Баку с песента "Евро невро", не използва титлите си "Световен мега император" и World Kilo Tzar. От скромност.

Рамбо Амадеус пред българските медии (цитати):

"Бих искал всяко общество да достигне до такава зрялост, че да му е все едно кой е министър-председател." (БНР)

"Публиката не може да изпадне в транс, ако ти сам не си изпаднал в транс. Така че концертът е една групова терапия" (Портал "Култура")

"Не познавам нито една лисица, която би отказала да влезе в кокошарника" (Webcafe)

"Аз съм тежкотоварен. Така съм създаден" (БГ-Миксер)

Чуйте! 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45