Точно месец преди София Прайд 2025 в "Нашият ден" своята лична история разказва Велислав Петров. Като куиър младеж в България, той описва осъзнаването на принадлежността си към ЛГБТИ общността, взаимоотношенията с родителите, отношението на учителите, особено в рамките на допълнението в Закона за предучилищното и училищното образование от 2024 година, което забрани популяризирането на идеи и възгледи, свързани с "нетрадиционна сексуална ориeнтация", взаимоотношенията със съучениците, приятелите и другите младежи на сходна възраст, притесненията, свързани с политическата ситуация у нас и в света.
Срещата с Велислав започва в Борисовата градина – едно място, което, по думите на младежа, не е безопасно за куиър хората. По улиците, в парковете, в градския транспорт насилието дебне онези представители на ЛГБТИ общността, които решават да изразят себе си и любовта си. Велислав е ставал свидетел на агресивни прояви.
Младежът, който родом е от Кюстендил, разказва за първите години в столицата, когато е живял в страх сякаш има мишена на гърба си.
В малкия град общността е сплотена до момента, в който не покажеш, че си различен, по думите на Велислав. Различните биват отхвърлени дори в училищната среда. След допълнението в Закона за предучилищното и училищното образование куиър младежите са дискриминирани включително от учителите, които им забраняват да се себеизразяват чрез външния си вид – облекло, пиърсинг и т.н. Забраните не важат за "нормалните", хетеросексуални ученици, което е признак за дискриминация, подчертава Велислав.
"Ако повече хора бяха открити и темата не беше табу, ако хората получаваха повече информация, нямаше да ги е страх. Законът спира потока на информация. Промените възпитават едно поколение, което вместо по-толерантно ще става по агресивно", коментира Велислав.
Младежът, който в момента е студент по право, е категоричен, че половата идентичност е част от човека – тя не може да бъде придобита от общуването със себеизразяващи се ЛГБТИ хора. Велислав изразява тревога от нарастващото влияние на онези политически партии, които са не само хомофобски, но и насочени срещу правата на различни уязвими групи.
"Нещата стават по-зле. Имаше период, в който бях по-обнадежден – може би, когато бях първи/втори курс в университета 2021/2022 година – но от миналата година все повече ме е страх накъде отива светът", заявява Велислав и допълва, че дори в университетска среда се сблъсква с консервативните разбирания на колеги и преподаватели.
В края на разговора Велислав казва: "Прайдът е празник на хората, които искат да покажат, че не ги е страх, че искат да са просто хора, а не подтип хора."
Поканата, която младежът отправя, е насочена най-вече към представителите на обществото ни, които не знаят какво да мислят, нямат напълно формирано мнение и слушат единствено легенди за Прайда.
Велислав Петров вярва, че само чрез емпатията хората могат да бъдат избавени от обезправяване, а обичта ще спаси всички нас.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Материалът е създаден по проекта "От думи към истории", който се изпълнява от фондация GLAS, фондация Bilitis, Асоциация на европейските журналисти – България, Роми за демокрация и Мулти култи Колектив. Инициативата е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на организаторите и не отразяват непременно тези на Европейски съюз или Европейската комисия. Нито Европейския съюз, нито финансиращият орган могат да носят отговорност за тях.
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg