Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Бойко Георгиев:

Трябва разумно да потребяваме природните ресурси, за да запазим биоразнообразието

проф. Бойко Георгиев
Снимка: БНР

Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва ежегодно на 22-ри май. Той се чества от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 20 декември 2000 г.

Темата на инициативата през настоящата 2025 г. е: "Хармония с природата и устойчиво развитие".

Какво е това биологично разнообразие? На този и други въпроси отговаря в "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

"Терминът "биологично разнообразие" е в употреба от около 30 години. Преди това имаше много други термини, които обаче не описваха изцяло това, което се включва в биоразнообразието. Такива думи и изрази бяха: "генофонд" или често се употребяваше "флора и фауна".

Терминът биоразнообразие се появи, за да може да отрази разнообразието в живата природа на различни равнища. Често хората под този термин разбират само разнообразието на видовете. Но чрез термина биоразнообразие се обозначава освен това видово разнообразие и това на екосистемите, които също са различни. Като пример ще дам екосистема на буковата, дъбовата гора, крайбрежна екосистема или тази на Черно море, а те също са обект на опазване.

Международният ден на биологичното разнообразие е изстрадан до голяма степен, тъй като отделните нации си живеехме поотделно и се мислеше какво може да се направи за опазване на природата в своята страна. Но това се оказа неефективен подход, защото част от разнообразието е на наша територия, но в него влизат мигриращите птици, които ние тук пазим, но примерно 500 километра на юг се хранят с тях, а това е една свързаност, и голямата екосистема на планетата ние наричаме биосфера.

Поради свързаността на отделните екосистеми трябваше да се намери един термин, който да обхваща разнообразието на екосистемите на различни равнища. Традиционното е видовото разнообразие, но освен него има разнообразие на екосистемно равнища, а освен това в рамките на всеки вид различаваме подвидове и различни популации, всяка от които има свои характерни белези и всъщност ние се опитваме и вътре в рамките на вида да запазим отделните популации, които живеят на различни места, адаптирали са се и всяка една от тях е уникална. И всички тези различия на трите равнища са обект на международната общност за тяхното запазване, за да се запази биоразнообразието на планетата." Това разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Бойко Георгиев.

Опазването на биоразнообразието винаги свързваме с устойчивото развитие. Имаме много случаи, при които някой вид, който е ресурсен, при неговата прекомерно използване той се изчерпва. Така че идеята на ползването на благата, които ни дава природата, е да не се намаляват ресурсите, смята проф. Георгиев.

"В продължение на много години България бе на трето място след САЩ и Русия със своите 17 биорезервата, която бе и плод на общите усилия за запазване на биоразнообразието у нас. По-късно се смени концепцията какво представляват биосферните резервати. В началото се приемаше, че това трябва да са запазени биокътчета от биосферата и на основата на тяхното изучаване да можем да изучаваме как работи неповредената природа.

Преди около десетина години обаче, тъй като биосферните резервати са концепция на ЮНЕСКО, се промени в такъв смисъл, че това трябва да са добре запазени кътчета от биосферата, но които са в хармонично съществуване с местната общност. Тогава се оказа, че от нашите биосферни резервати, пет отговарят на новите условия. Това е един добър начин да се докаже, че природните блага могат да се използват разумно с цел запазването им. 

Трябва да сме морални, защото ние, животните и растенията сме едно цяло и част от природата на планетата.  Не трябва да се използват ресурсите без ред, трябва да имаме ясни познания какво е тяхното възобновяване, какво бързо може да се случи, за да не изчезват определени видове", разказва проф. Бойко Георгиев.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Бойко Георгиев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл. 

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослав Александров

Еврика! Успешните българи: Радослав Александров

Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..

публикувано на 10.11.25 в 17:05

"Музейко" – епизод 1: Настояще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..

публикувано на 10.11.25 в 12:55
3I/Atlas

В света на физиката: кометата Atlas, квантовите технологии и "Синята планета през илюминатора"

Трети междузвезден обект ли е кометата Atlas, има ли научно основание за хипотезите, че това може да не е комета, а извънземна инженерна структура, къде свършва науката и къде започва фантазията – разговор в "Нашият ден" с Пенчо Маркишки , физик от Института по астрономия при БАН и от катедра "Астрономия" на Физическия факултет на СУ "Св. Климент..

публикувано на 10.11.25 в 09:36
Котор от високо

Черна гора – между прегръдката на планината и морето

Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече. Заредени с положителната енергия на столицата Подгорица тръгваме към Котор. Толкова сме чели и слушали за туристическия бум, който превръща средновековното градче в едно от най-посещаваните пристанища на..

публикувано на 09.11.25 в 15:35
д-р Атанас Орачев

Атанас Орачев: Странджа е най-малко изследваната планина у нас

"Името на планината Странджа е преведено от турците като звездната планина. Никъде другаде в страната, като се погледне към небето, няма такива ярки звезди. До този извод стигнах през далечната 1976 година. Иначе в литературата се предлагат различни преводи. Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението..

публикувано на 09.11.25 в 10:10