Националният етнографски музей при БАН откри нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука". Тя представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта, съобщават организаторите.
"Тази изложба е плод на двугодишен труд. Идеята се роди, тъй като аз съм любител астроном и дългогодишен кръжочник в обсерваторията в Димитровград. Тогава реших, че можем да свържем етнологията и астрономията. Конкретният повод бе желанието ми да покажем единствения по рода си апарат "Апарат - планетариум", който се поддържа в обсерваторията в Димитровград. Той е уникален и с това, че е конструиран тук в България от димитровградския архитект Милко Миланов в периода 1959-1962 година.
И на 24-ти май 1962 г. е открит първият планетариум в България – този в Димитровград. Изложбата събира под един покрив културно и научно наследство в областта на астрономията и космонавтиката, представяйки, от една страна, светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти, а от друга – научните открития, разкриващи и обясняващи законите на Вселената, както и устрема на България към космическото пространство.
В експозицията се срещат два коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти и науката. Митичното и научното открай време вървят ръка за ръка. Представените експонати в изложбата са подбирани така, че да бъдат интересни и любопитни за публиката. Като традиции и вярвания те са си само български.
Освен традиционни български обредни хлябове и други експонати от фонда, и апарати като телурий, уред, който демонстрира движението на Слънцето, Земята и Луната и обяснява как се случват слънчевите и лунни затъмнения. Този уред се стопанисва от Националния музей на образованието и е от 19-и век. До него посетителите ще могат да видят подобен уред, но от 20-и век. Тези уреди са се използвали при обучението на ученици и студенти, тъй като в умален мащаб показват процесите в Космоса.
Институтът по астрономия ни предостави два макета, които посетителите могат да видят в тази изложба. Единият е на първия изцяло роботизиран телескоп, който е в обсерваторията в Рожен и вторият макет е на новостроящия се първи професионален за България радиотелескоп, който също ще се разположи в Роженската обсерватория" – разказва в предаването "Следобед за любопитните" Илия Вълев, главен асистент в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, "Имперекс“ ЕООД и "Сфера Лайт“ ООД. Тя се осъществява в партньорство с Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедра "Астрономия“ към СУ "Св. Климент Охридски“, Националния политехнически музей, Националния музей на образованието, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум "Джордано Бруно" – Димитровград и Астрономическата обсерватория при ОП "Младежки център“ – Хасково.
Целия разговор на Ани Костова с гл. ас. Илия Вълев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален етнографски музей - БАН и БНР
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини...
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg