До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през годините. Основният проблем е, че някъде е написано, но никой не е поел отговорността и фактологията стои малко безадресна.
Преди около две години планинският водач Момчил Цветанов се сблъсква с проблем при един водопад, намиращ се в Северен Джандем – от северната страна на връх Ботев. Този водопад се нарича Дяволското пръскало, който със сигурност е по-висок от Райското пръскало, до този момент е описан като най-висок водопад в България и дори на Балканския полуостров, с височина 124 метра и половина.
Това разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Борислав Александров от УАСГ.
"Момчил Цветанов ме потърси, защото аз съм геодезист и работя с много прецизни измервателни инструменти. Качихме се заедно и извършихме официално замерването на водопад Дяволското пръскало в присъствието на експерти и от природен парк "Централен Балкан".
В присъствието на двама алпинисти, двама геодезисти и двама експерти бе извършено самото замерване и се установи, че водопад Дяволско пръскало е с височина 202,5 метра, като уточнявам, че този водопад преди това не е замерван. Това ни мотивира да проверим и замерим и останалите наши водопади. Предполага се, че този водопад е и най-високият на Балканския полуостров.
С екипа предполагаме, че водопадите в България са над 3000. Говорим за тези, които отговарят на критериите за водопад. Нека уточня, че водопадът не е само там, където тече вода – и то без да се опира на скалата. Водопадът е свързан с геоморфологията. Ние сглобихме екип, който вече втора година се занимава с проучванията. В него е включен геоморфолог, който установява къде е началото на водопада, къде е най-високата и най-ниската точка. С тази задача е натоварена доц. Ахинора Балтакова от СУ "Св. Климент Охридски" – геоморфолог.
Следващият специалист е геодезистът, който измерва височината. За да извършим прецизно това замерване, сме ангажирали планински водач и алпинист. През този период събирахме информация от различни министерства – на околната среда и водите, на туризма за реалните данни, които има. Оказа се, че до този момент няма официална база данни, която да каже, че има толкова водопади и те са с такива параметри.
Питам софиянци – знаят ли колко са водопадите в двете близки до столицата планини – Плана и Лозенска? За планината Плана в рамките на два месеца екипът на Момчил Цветанов регистрира 50 водопада, някои от които с височини 10-12 метра, а за Лозенска планина се оказаха 23, като сред тях има с височини над 20 метра.
След усърдната ни работа, успяхме да уточним и конкретизираме кое е водопад и кое – не. Нека припомня, че водопадът Виктория е с най-висока точка 107 метра, а Ниагара – 57 метра, а Дяволското пръскало – 202,5 метра.
Чисто информационно, ние трябва да доразвием културата си за природата у нас. До момента около 200 водопада у нас вече са паспортизирани. Всичко това има възможност да се доразвие за разработване на туризма по места.
Повечето водопади в България са извън населени места, единственият водопад в град – Бучалото в Радомир. Това е предпоставка за развитието на туризма по места – екопътеки и поминък за местните.
Водопадите са геоложки образувания, които са се формирали през много дълъг период от време и могат да се променят при силни трусове, водещи до промени на земната кора. Първенец на Пирин планина е Мечкулският водопад, който никога досега не е бил измерван. Той е паспортизиран вече и с височина 52,3 метра. Друг интересен пример е Видимското пръскало – 159 метра, като първоначално се е водил с 82 метра височина. Скоро ще приключим изготвянето на регистъра.
Освен това обаче ние подготвяме план за обучение на на хора, тъй като има много желаещи да се включат в работата ни, но те трябва да имат съответната подготовка за това. В бъдеще те могат да замерват водопади и след подаването на съответната информация да се уточни има ли или не нова информация. Най-вероятно, Стара планина у нас ще бъде с най-много водопади. Водопадът Врачанска скакля е с височина 139,2 метра, също паспортизиран."
Регистърът на водопадите в България ще бъде електронен със свободен достъп до него, уточнява в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Борислав Александров от УАСГ.
Доц. д-р Борислав Александров е първият български геодезист, работил в Антарктида, планински спасител и автор на поредицата "Основи на оцеляването", преподавател в Геодезическия факултет, катедра "Геодезия и геоинформатика" в УАСГ . Води лекции и упражнения по геодезия и морска геодезия.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Борислав Александров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Една нощ императорът на Византия, Юстиниан Първи, сънува Бог, който му се явява озарен от неземна светлина. Той му посочва място в сърцето на Константинопол и разтваря ръцете си, като му показва величествена църква – куполи, издигащи се към небесата, стени от мрамор и светлина, която се лее като река. "Тук ще издигнеш Дом Господен, какъвто светът не..
Във второто издание на Пътуващия фестивал на науката домакини са Кърджали, Смолян, Враца и Габрово. За акцентите в програмата и за есенните научни маршрути в София разказва в "Нашият ден" Любов Костова от фондация "Красива наука". "Учените трябва да бъдат на сцените, да бъдат главните герои на нашите решения за ролеви модели" , заявява..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" по БНР темата за мястото на родителите и децата в процеса на вземане на важни решения за..
Хеликобактер пилори е бактерия, която често остава незабелязана, но може да бъде причинител на сериозни заболявания на стомашно-чревния тракт. За нея и..
Спешна необходимост от приемане на проектопромените в Закона за здравето, които предвиждат масово обучение по първапомощ, стимулиране използването на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg