"Европейският книжен пъзел" е сборник с текстове на студентите от втори курс на специалност "Книгоиздаване" в Софийския университет. Той засяга широк кръг от теми, свързани със съвременните издателски практики на Стария континент, ролята на литературните агенти, цензурата, битието на големите библиотеки, състоянието на преводните програми, както и ни предлага интервюта с големи имена в бранша. Д-р Георги Александров, преподавател, и студентките Ема Йорданова и Мирослава Пешева говорят в "Какво се случва" по тези теми.
"Говори се от много време, че книгата изчезва и хората спират да четат. Не мисля, че това е така – казва Мирослава Пешева – като човек, който го учи, мисля, че книгата ще остане завинаги. Не мисля, че краят на книгата наближава."
"Книгата ще се променя, но няма да изчезне. Има много четящи хора и обществото има нужда от това" – добавя Ема Йорданова
Според д-р Георги Александров статистиката доказва, че книгоиздаването е най-голямата културна индустрия в Европа. Реализират се рекордни продажби на големите европейски пазари. През последните десет години продажбите в Испания например растат непрекъснато, достигайки три милиарда евро през 2023 година.
В Германия, която е най-големият издателски пазар на Европа, през миналата година приходите са почти десет милиарда евро. "Трудно е да се обясни обаче защо в България не се правят дори усилия да се събира информация за продажбите. Това, което ние единствено знаем, е какво се издава, но не и какво се продава."
Литературен агент също е професия, която засега липсва у нас. "В България има няколко много активни литературни агенции, чрез които влизат у нас огромна част от преводните книги. Но е добре българските автори да имат свои литературни агенти, които да ги представляват." – казва д-р Георги Александров.
Чуйте още в "Какво се случва".
Снимки – ФЖМК

След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg