Присъщо ли е на желанията ни да изпадат в крайности? Не сме ли самите ние отговорни за критичните си мисли и къде е мястото на обществото в този процес на изграждане? Проектираме ли представата си за идеалния свят спрямо другите в него? Можем ли да достигнем до необходимата промяна с добронамереност и постоянство? И преди всичко – слуги ли сме на интересите си?
33-тият Международен театрален фестивал "Варненско лято"провокира зрителите си да размишляват над тези въпроси, като ги пренесе в процъфтяващ норвежки град, където главният лекар д-р Стокман открива, че водата в прочутия му курорт, от който зависи просперитета на всички, е натровена. Той иска да обяви публично откритието си, но неговият брат, общински съветник, вижда интересите си застрашени и се намесва, за да обърне общественото мнение срещу лекаря.
Така звучи пиесата "Обществен враг" от създателя на модерната драма Хенрик Ибсен, която добива ново звучене във времето на постистината. Постановката е на Малък градски театър "Зад канала", а неин режисьор е Крис Шарков.
Докато всеки от персонажите в спектакъла дърпа вниманието към себе си, той всъщност постоянно измества въпроса за това кое в действителност е най-доброто за самите хора, жители на норвежкото градче.
"Никога не е било безнадеждно положението ни, аз съм умерено и песимист, и оптимист. Наистина си зависи много от нас, ние имаме ограничен живот, в който сме длъжни да направим някакви избори, както сме длъжни и да правим определени неща, ако държим да се наричаме хора. Дефиницията "човек"– както се казва в представлението - се преразглежда и трябва постоянно да имаме критически поглед към нея така, че да можем да устояваме на ежедневните предизвикателства, които светът, разбира се, ни поднася, защото той се променя непрекъснато", каза в "Артефир" Леонид Йовчев, носителят на наградите "Икар" 2025 и "Аскеер" 2025 за поддържащата си мъжка роля в спектакъла по Ибсен. Ролята на общинския съветник Петър Стокман.
Според Леонид новите медии, които активно се грижат хората да се развличат повече, отколкото да имат време за мисъл, ни осакатяват и ни лишават от възможността за спокоен живот. Това по негови думи е една от причините светът да не се движи добре.
Йовчев не крие, че би искал да изпитва по-малко омраза към някои неща, защото тя го заслепява и му пречи да мисли адекватно.
Това, което казваш, да достига по начина, по който искаш, до човека, който го чува – така определя доверието в общуването актьорът. За същото това общуване отговорност носи и театърът.
"Общуването е нещо важно, затова и театърът е важен и никога няма да дойде неговият край с новите медии и технологии. Същият страх е имало по време на появата на киното, сега има страхове и с появата на други неща. Не мисля, че това е така, тъй като общуването на живо е процес, който не може да бъде заместен така лесно и с каквото и да бъде заместен – няма да бъде точно същото. Затова и никога не съм се притеснявал, че бъдещето на изкуството и специално на театъра е мрачно. Това е нещо, от което реално имаме нужда, без дори да го съзнаваме конкретно. Мисля, че ходенето на театър много от нас не осъзнаваме, че е поради много други причини, извън представлението", твърди още Леонид Йовчев.
Той смята, че само осъзнатите неща, които са стигнали от несъзнаваното в съзнателното, могат да предизвикат и любопитството, от което имаме нужда. Любопитството, което ни води напред и е източник на много от големите открития в света.
Защо обаче човекът в ръководна позиция винаги е виновен и никога – прав в дадени отношения? В какво се изразява трудността да играеш такъв човек на сцената? Какво прави сложни взаимоотношенията с миналото и защо то ни е необходимо заради бъдещето на настоящето?
Леонид Йовчев дава отговорите в звуковия файл.
Снимки: Александър Богдан Томпсън
Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки, които го доказват. След като преминава през премеждия, за да влезе в ВИТИЗ, днес, знаем – НАТФИЗ, които накрая я отвеждат до класа на любимия ѝ професор Крикор Азарян, Стефка Янорова прави първата си..
Международният кинофестивал за късометражно кино "Карантината" във Варна започва утре (5 август). В "Нашият ден" един от организаторите – художникът Дарин Сотиров от школа "Дедал", разказва за програмата и каузата на събитието. 11-то издание на фестивала ще се проведе в 5 летни вечери, като програмата му включва 35 късометражни филма –..
Гост в "Тийн Тайм" е Симо Лазаров, пионер в областта на електронната и компютърната музика в България. Завършил е Музикалната академия в Прага и Техническия университет в София. От 1967 до 1982 година свири в рок група "Везни". По-късно защитава дисертация, свързана с компютърната музика. Специализира в различни студия за електронна музика,..
В рубриката "Изкуството в мен" търсим себепознанието. Мъдростта на писателите, поетите, артистите, творците. Животът ни предлага своите странни предизвикателства, а изкуството често идва на помощ. Представяме поетесата и писателка Рания Раим. Тя израства в Кайро и е автор на книгите The Search For Something More, All The Letters I Should Have..
"Семейно радио" излъчва от Художествената галерия "Проф. Васил Захариев" в Самоков по време на Международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев", който се провежда в Боровец от 1 до 6 август. Събеседници в подвижното студио на БНР са: кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов със съпругата си Любослава, директорът на фестивала д-р Таня Илиева с дъщеря..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg