Д-р Галя Петрова: Тайните на възкръсващото цвете и комуникацията на растенията

На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на реалността – онзи поетичен прочит на науката, който прави света около нас още по-вълнуващ. В специално интервю за предаването "Време за наука", д-р Галя Петрова – генетик, преподавател в Медицински университет – София и учител по биология в Националната природо-математическа гимназия – ни въвежда в тайнствения свят на растенията и тяхната неподозирана интелигентност.

• Лечебната сила на билките – фестивал на Еньовден край Бургас

Темата, по която д-р Петрова работи в своята докторска дисертация, е свързана с едно от най-загадъчните растения в българската флора – родопския силивряк (Haberlea rhodopensis), наричан още орфеево или възкръсващо цвете. Това растение е не просто ендемит за Балканите, но и терциерен реликт – тоест живо същество, оцеляло от времето непосредствено след изчезването на динозаврите.

"Точно това означава "реликт" – че растението е преживяло периоди на заледяване и е съвременник на динозаврите", обяснява д-р Петрова. "Доскоро популациите на силивряка бяха с доста ниска численост, но благодарение на неговата невероятна устойчивост към засушаване, в епохата на глобални климатични промени той успява да се адаптира все по-добре."

С помощта на генетични изследвания и молекулярни маркери учените са определили точната възраст на това уникално растение – и тя наистина съвпада с времето, когато земята е била дом на динозаврите. Но мистериите, които крие родопският силивряк, далеч не се изчерпват с неговата древност. Един от най-невероятните му способности е анабиозата – състояние, в което растението може напълно да изсъхне и да "възкръсне", щом отново се появи влага.

"Не всичко е известно за него, но продължаваме да работим", казва Петрова, намеквайки за още неразкрити тайни на това възкръсващо цвете.

Освен за конкретни растения, разговорът със специалистката ни отвежда и към една по-широка и не по-малко удивителна тема – комуникацията между растенията. Макар и без мозък и нервна система, подобна на човешката, растенията общуват. И го правят не просто ефективно, но и чрез удивително сложни механизми.

"Растенията си говорят – това отдавна е известно на науката", разказва д-р Петрова. "Един от начините е чрез различни химични вещества. Те буквално си изпращат сигнали, предупреждават се за опасности, привличат помощници – като полезни насекоми, например."

Тази "зелена" комуникационна мрежа не би била пълна без участието на гъбите. "Те са най-големият организъм на Земята и изграждат връзка между всички растения. Може да се каже, че под цялата планета съществува невидима мрежа – като социална платформа за растения", споделя Петрова с усмивка.

Слушайте!