На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на реалността – онзи поетичен прочит на науката, който прави света около нас още по-вълнуващ. В специално интервю за предаването "Време за наука", д-р Галя Петрова – генетик, преподавател в Медицински университет – София и учител по биология в Националната природо-математическа гимназия – ни въвежда в тайнствения свят на растенията и тяхната неподозирана интелигентност.
Темата, по която д-р Петрова работи в своята докторска дисертация, е свързана с едно от най-загадъчните растения в българската флора – родопския силивряк (Haberlea rhodopensis), наричан още орфеево или възкръсващо цвете. Това растение е не просто ендемит за Балканите, но и терциерен реликт – тоест живо същество, оцеляло от времето непосредствено след изчезването на динозаврите.
"Точно това означава "реликт" – че растението е преживяло периоди на заледяване и е съвременник на динозаврите", обяснява д-р Петрова. "Доскоро популациите на силивряка бяха с доста ниска численост, но благодарение на неговата невероятна устойчивост към засушаване, в епохата на глобални климатични промени той успява да се адаптира все по-добре."
С помощта на генетични изследвания и молекулярни маркери учените са определили точната възраст на това уникално растение – и тя наистина съвпада с времето, когато земята е била дом на динозаврите. Но мистериите, които крие родопският силивряк, далеч не се изчерпват с неговата древност. Един от най-невероятните му способности е анабиозата – състояние, в което растението може напълно да изсъхне и да "възкръсне", щом отново се появи влага.
"Не всичко е известно за него, но продължаваме да работим", казва Петрова, намеквайки за още неразкрити тайни на това възкръсващо цвете.
Освен за конкретни растения, разговорът със специалистката ни отвежда и към една по-широка и не по-малко удивителна тема – комуникацията между растенията. Макар и без мозък и нервна система, подобна на човешката, растенията общуват. И го правят не просто ефективно, но и чрез удивително сложни механизми.
"Растенията си говорят – това отдавна е известно на науката", разказва д-р Петрова. "Един от начините е чрез различни химични вещества. Те буквално си изпращат сигнали, предупреждават се за опасности, привличат помощници – като полезни насекоми, например."
Тази "зелена" комуникационна мрежа не би била пълна без участието на гъбите. "Те са най-големият организъм на Земята и изграждат връзка между всички растения. Може да се каже, че под цялата планета съществува невидима мрежа – като социална платформа за растения", споделя Петрова с усмивка.
Слушайте!
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов..
От 11 до 13 август Разград ще се превърне в истинска открита сцена за киноизкуство. В рамките на инициативата "Лятно кино в Разград" жителите и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
