Тематиката, свързана с обезщетяване на неимуществени вреди (наричани още морални), претърпени от деликт*, става все по-актуална. Съдебната практика често е противоречива, особено когато става дума за претендирани обезщетения от юридически лица.
За неимуществените вреди, причинени при непозволено увреждане, разказва повече проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, консултант на предаването "Законът и Темида".
Неимуществени (морални) вреди и деликт (непозволено увреждане)
"Свидетели сме на много дела, при които не само политици и общественици, а и обикновени хора предявяват искове за претърпени болки и страдания или страдания, свързани с накърняване на тяхното добро име, репутация, злоупотреба с права. По цял свят, не само у нас, тази тема става все по-актуална.
Деликтът (непозволеното увреждане) е действие, което едно лице, извършвайки виновно, причинява вреди – имуществени (разходи за лечение, за пътуване) и неимуществени (морални), които много трудно могат да бъдат остойностени. Затова принципът в нашето право е по справедливост. Съдът следва да определи размера на това обезщетение по справедливост. Деликтът е налице винаги когато имаме противоправно деяние при липса на някакво предходно правоотношение (липсва някакъв договор между страните).
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
*деликт (на латински: delictum – простъпка, правонарушение)
Снимка – БНР
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
"Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар че..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
