Връзката между храната и здравето е двупосочна. Човешкото тяло е уникално и то реагира на всяка храна по уникален начин. Храната, е субстрат на енергията, на хранителните вещества, на здравето и на болестта. Това твърди хранителният терапевт Яна Данаилова в предаването "Следобед за любопитните".
"Това, което ядем, както сме приготвили храната си, реално сме това, което се случва с нас след приема, т.е. храната може да въздейства по различен начин на всеки човешки организъм и за това няма универсална диета. Да, има общи препоръки за хранене, които е добре да съблюдаваме, но човешкото тяло е уникално и то реагира на всяка храна по уникален начин. Храната е детерминант на човешкото здраве и не можем да живеем с мисълта, че може да постигнем идеално здраве, игнорирайки значимостта на храната. Тя, храната, е субстрат на енергията, на хранителните вещества, на здравето и болестта. Просто ние избираме какво да храним."
Общите принципи в храненето са много простички. Това, което трябва да направим, е да се върнем назад. Технологичният процес носи много улеснения в ежедневието, но замисляме ли се, че всичко това ни отдалечава от природата? Днес ние консумираме храна, която е минала много степени на индустриална преработка и тази храна се превръща в псевдохрана, в не храна, и тя е субстрат на болестта. "Ако трябва да спазваме един-единствен принцип, то е да ядем проста храна, т.е. такава, създадена от природата, независимо дали е от животински или растителен произход, и тя трябва да се разваля, а не да е с тригодишна давност", разказва в предаването "Следобед за любопитните" Яна Данаилова.
"Конвенционално отгледаните зеленчуци, плодове, животни, внасят в организма ни множество нежелани химични субстанции, които имат своя патологичен ефект", предупреждава тя. Това, според нея, е причината за пандемичното затлъстяване, пандемично разпространение на онкологичните заболявания, свидетели сме на автоимунни заболявания, алергии, паникатаки и други, с които съвременната медицина трудно се справя. Продължават сърдечно-съдовите заболявания да са сред първите, причиняващи смъртност в света и у нас, а тези заболявания са предотвратими и пряко свързани с начина ни на живот", разяснява Данаилова.
"Проблемите със здравето започват пренатално. Започват още преди бебето да е заченато от болния организъм на майката и бащата. От там пренатално при първите хиляда дни при формирането на фетоса и през първите 9 месеца живот на плода. Епигенетичните фактори, които водят до модификация на гени, се предават през четири поколения, т.е. това, което правя аз сега, се отразява на него и неговото поколение. Освен това първите хиляда дни от развитието на човешкото същество са критични за кодиране на определени заболявания.
Наша отговорност, като родители, е не само да износим едно дете, което се ражда физиологично изглеждащо добре, но и метаболитно здраво дете. Дете с гени, които му гарантират дълголетие и които не са с предиспозиция към съвременните заболявания. Една майка с една нездравословна диета може доста да компрометира здравословния статус на бебенцето, което носи.
Бременната жена има нужда от чиста храна, богата на нутриенти, на основните макрогрупи, на качествен белтък, на комплексен въглехидрат за енергия, на полезните противовъзпалителни мазнини, на много фибри, за да балансира своя биом и да даде добра основа за развитие на бъдещия микробиом на нейното дете и от много наситена на микронотиенти, минерали и витамини храна. Днес сме свидетели на пандемично затлъстяване и наднормено тегло и то на фона на клетъчен глад. Пациентите, с които аз работя, имат множество дефицити, което е в резултат на храненето с псевдохрана", споделя в предаването "Следобед за любопитните“ Яна Данаилова.
Яна Данаилова е хранителен терапевт, физиолог, сертифициран нутриционист, докторант по човешка физиология в областта на ендокринните смущения и храненето, магистър по хранене и здравен мениджмънт, Председател на сдружението на Нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене (ANA).
Целия разговор на Ани Костова с Яна Данаилова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив на Яна Данаилова
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg