Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Пенка Петрова: Институтът по микробиология разработва ново биогориво

проф. Пенка Петрова
Снимка: БНР

Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД. 

"Институтът по микробиология е един от най-старите в БАН. През 2021 година към нас се обърна голяма компания, която се занимава с препарати за растителна защита, и ни даде задачата да открием зелен биопестицид. Знаете, че културните растения и селското стопанство много страдат от всякакви болести и вредители. Тези вредители са от всякакъв сорт – молци, бръмбари и различни охлюви, сред които и голи. 

С цел предпазване на реколтата производителите изсипват огромни количества пестициди, а те имат вредно влияние върху животните и човека. При третирането с бактериален препарат – както за растенията, така и за хората – това би било по-безопасно, показаха проучванията. Ние произведохме такъв препарат, който се основава на един щам бактерия, позната отдавна, но изолирахме голям брой такива щамове и се насочихме към щам, който има широкоспектърна активност и въздейства срещу различни вредители.

След като произведохме този препарат, фирмата, която ни го поръча, направи полеви изпитвания и се доказа, че той е много по-добър от сега ползваните. По този начин ние в института доказахме, че ако ни се поръча практическа разработка, можем да я изпълни в срок и качествено", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология в БАН. 

В института имаме много практически задачи, не само от България и от Европа, но и от Китай, допълва тя. В института се работи в  различни направления, споделя проф. Петрова, но едни от най-интересните са свързани с разработката на биогорива чрез иновативни методи. "Ние сме се посветили на създаването на синтетични метаболитни пътища, които да произвеждат горивото биоетанол от глюкоза. Когато получим технология, която да произвежда по-големи количества от това гориво, ще се приложи и в промишлеността", уточвява професор Петрова. За реализиране на своите разработки в института разчитат на финансиране от Фонд "Научни изследвания" и различни европейски проекти.  

Институтът по микробиология е член на мрежата "Пастьор", където членуват 32 института в света. Според проф. Пенка Петрова не трябва да се разчита само на финансиране на приложни разработки, а трябва да се стъпи на фундаменталните научни изследвания, за да мчоже да участва България като равностоен конкурент в европейското научно пространство и да се бори по-успешно за европейско финансиране. Институтът по микробиология по цитиране е на осмо място в страната и това е признание. Бъдещето на института е отваряне към обществото, по-видими като дейност и смисленост на извършваната работа, обновяване и нови разработки с фундаментално значение, споделя проф. Пенка Петрова – директор на Института по микробиология към БАН.

Проф. Пенка Петрова е българска микробиоложка и молекулярна микробиоложка, професор и директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов“ при БАН. През 1994 г. се дипломира в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ по специалност „Биотехнология, генно и клетъчно инженерство“, с дипломна работа на тема: "Изследване на резервни протеини на Triticum aestivum“. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Създаване на система за генно клониране при Streptococcus thermophilus“, в Института по микробиология "Стефан Ангелов“, при БАН. От 2003 до 2011 г. заема последователно длъжностите научен сътрудник III, II и I степен в секцията по "Микробна генетика“ в отдела по "Обща микробиология“.



Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10