Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД.
"Институтът по микробиология е един от най-старите в БАН. През 2021 година към нас се обърна голяма компания, която се занимава с препарати за растителна защита, и ни даде задачата да открием зелен биопестицид. Знаете, че културните растения и селското стопанство много страдат от всякакви болести и вредители. Тези вредители са от всякакъв сорт – молци, бръмбари и различни охлюви, сред които и голи.
С цел предпазване на реколтата производителите изсипват огромни количества пестициди, а те имат вредно влияние върху животните и човека. При третирането с бактериален препарат – както за растенията, така и за хората – това би било по-безопасно, показаха проучванията. Ние произведохме такъв препарат, който се основава на един щам бактерия, позната отдавна, но изолирахме голям брой такива щамове и се насочихме към щам, който има широкоспектърна активност и въздейства срещу различни вредители.
След като произведохме този препарат, фирмата, която ни го поръча, направи полеви изпитвания и се доказа, че той е много по-добър от сега ползваните. По този начин ние в института доказахме, че ако ни се поръча практическа разработка, можем да я изпълни в срок и качествено", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология в БАН.
В института имаме много практически задачи, не само от България и от Европа, но и от Китай, допълва тя. В института се работи в различни направления, споделя проф. Петрова, но едни от най-интересните са свързани с разработката на биогорива чрез иновативни методи. "Ние сме се посветили на създаването на синтетични метаболитни пътища, които да произвеждат горивото биоетанол от глюкоза. Когато получим технология, която да произвежда по-големи количества от това гориво, ще се приложи и в промишлеността", уточвява професор Петрова. За реализиране на своите разработки в института разчитат на финансиране от Фонд "Научни изследвания" и различни европейски проекти.
Институтът по микробиология е член на мрежата "Пастьор", където членуват 32 института в света. Според проф. Пенка Петрова не трябва да се разчита само на финансиране на приложни разработки, а трябва да се стъпи на фундаменталните научни изследвания, за да мчоже да участва България като равностоен конкурент в европейското научно пространство и да се бори по-успешно за европейско финансиране. Институтът по микробиология по цитиране е на осмо място в страната и това е признание. Бъдещето на института е отваряне към обществото, по-видими като дейност и смисленост на извършваната работа, обновяване и нови разработки с фундаментално значение, споделя проф. Пенка Петрова – директор на Института по микробиология към БАН.
Проф. Пенка Петрова е българска микробиоложка и молекулярна микробиоложка, професор и директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов“ при БАН. През 1994 г. се дипломира в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ по специалност „Биотехнология, генно и клетъчно инженерство“, с дипломна работа на тема: "Изследване на резервни протеини на Triticum aestivum“. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Създаване на система за генно клониране при Streptococcus thermophilus“, в Института по микробиология "Стефан Ангелов“, при БАН. От 2003 до 2011 г. заема последователно длъжностите научен сътрудник III, II и I степен в секцията по "Микробна генетика“ в отдела по "Обща микробиология“.
18-годишният Мартин Атанасов, който създаде "Черна писта", подробна интерактивна карта с катастрофите в страната, е номиниран за "Будител на годината" – една кампания на БНР. Той е създателят на проекта "Черна писта" – интерактивната карта, която онагледи мащаба на катастрофите в България през последните 4 години. Целта ѝ е да помогне за..
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през 2034 година ще кацнат на Луната. А ако посетите Истанбул, вие можете да стъпите на нощното светило много преди тази дата. Достатъчно е да отидете до новата телекомуникационна кула Чамлъджа...
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р Николай Шарков, новият председател на Световната дентална федерация, проф. Андрей Кехайов – президент на Европейския медицински форум, д-р Владимир Наков, психиатър от екипа на НЦОЗА – с коментар за..
В началото на новата учебна година гост в предаването "Другият до мен" беше Виолета Бимбова-Туфан, новата директорка на 75. ОУ "Тодор Каблешков" в софийския кв. "Факултета", където децата са изцяло от ромски произход. "Вярвам, че там, където има обич, морал, отдаденост, любов към знанието и добър пример, има всичко необходимо за успех на всяко..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази..
В съвременното образование все по-често се търсят нови подходи за развиване на личността и уменията на децата. Един от пътищата, който може да играе..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg