Проф. Андроника Мартонова, специалистка по история и теория на киното, университетска преподавателка, зам.-директорка на Института за изследване на изкуствата при БАН, гостува в рубриката "Всичко за образованието". Разговаряме за потенциала на изкуството да развива качества, умения и нагласи у младите личности. Темата е провокирана от впечатлението, че "обучението" по изкуства в средното ни общо образование не просто е подценявано като нещо "допълнително", което спокойно можем да спестим на децата, но и масово се води формално и съответно безрезултатно.
Дали разговорът за изкуството в училище е неуместен и излишен в момент, когато всекидневно преживяваме драматични събития като пожари, безводие, нелепи инциденти със загинали хора, има ли връзка досегът до изкуствата в годините на израстване с това, което виждаме около себе си.
"Връзката е такава, доколкото разбира се, всяко едно изкуство може да ни даде ценностна система, може да ни даде различни примери за морал, истории, които се повтарят в хода на човешката цивилизация в различни култури, истории между владетели, между подчинени, между обикновени хора, между деца, родители, млади, стари, съпрузи. Цялата история всъщност може да бъде така разказана и ние всъщност като съвременни хора реално повтаряме всичко това, което можем да прочетем и да видим. Просто е сменено историческото време. Но е важно, че тези истории формират характери, формират вариации на, ако искате, чувство на отговорност или безотговорност, защото и двете страни съществуват. Формират, разбира се, както казах в началото, морала и ценностната система.", казва проф. Мартонова.
По отношение на идеята моралът и ценностната система на учениците да се формират в специален предмет "Добродетели" или "Религия" вместо това да става чрез изкуството:
"Аз също смятам, че може би е по-добре да се направи като една първа стъпка през изкуствата. Защото през изкуствата тези деца могат много по-добре да преживеят добродетелите и да се срещнат с тях.
Не съм против едно религиозно образование като обща култура. Това е вече един съвсем много деликатен, много отделен въпрос. Още повече, че ние все пак сме светска държава и също така сме по някакъв начин с едно религиозно разнообразие и все пак и пледираме за някакъв вид толерантност към другите религиозни общности. Затова смятам, че по-скоро през изкуствата можем по-добре да разкажем дори самите религии."
Проблем е липсата на достатъчно подготвени кадри и за едното, и за другото, смята проф. Мартонова.
Като синкретично изкуство съвременният театър може да е особено полезен за децата, е убедена проф. Мартонова и споделя, че не е рядкост студенти да не са посещавали в живота си театрална постановка, а когато ги заведе да гледат спектакъл, се оказва, че те са имали нужда от това преживяване, без досега да са го осъзнавали.
За влиянието на така наречената "масова" комерсиална култура, чалгата и кича:
"Разбира се, генезисът на всичко това са промените, икономическият статус на страната, в семействата може би някакво такова усещане за безизходица и безнадеждност. Разбира се, местата в които... много малки населени места, където няма дори киносалон… Другият момент е… излизането на представата за, трябва да има различни представи за театър, но тази представа, която е ултркомерсиалната, нивото на "Комиците", това, което се бълва по телевизията, реалити шоута, които са адски елементарни. Създаването на известни хора, които няма с какво да бъдат известни, освен, съжалявам, че трябва да го кажа, с безобразната си простотия. И идеята, че ти си успешен, като си появил на телевизора. Просто защото има подмяна на ценностната система отново."
Какво все пак може да се направи, за да имат достъп българските деца до истинско изкуство с всичко, което то би допринесло за развитието и израстването им като личности. И сега има щастливи изключения – училищни театрални трупи, клубове, учители, които успяват да увлекат децата, но може би ще е различно, ако това е задължение, политика на институцията:
"Ето тук е според мен ключът на нещата. Държавна стратегия. Държавна стратегия за култура и образование.", обобщава проф. Андроника Мартонова.
Чуйте интервюто в звуковия файл:
Преди няколко години един талантлив наш актьор с ярки комедийни изяви беше пуснал в интернет пространството видеоклип с псевдореклама за "Ороци по български език само за 5 лева" – "ороци" с начално "о" – точно така пишеше в обявата. Най-интересен беше отзвукът от тази правописна шега – имаше хора, които наистина повярваха, че това е реална..
Откакто е установена след Освобождението, официалната именна система у нас съдържа три елемента – лично, бащино и фамилно име. Паралелно с тях и много отдавна обаче картината на българските имена съдържа още едно специфично име – родовото. Една инициатива на учените от Секцията по ономастика на ИБЕ си поставя задачата да изследва българските родови..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските българи, които живеят в града и окръга. Чудесната новина споделя д-р Светлана Караджова, която ще води заниманията. Това е много добър жест от страна на университета, а интересът е голям,..
Световният ден на философията се отбелязва от 2002 г. по инициатива на ЮНЕСКО всеки трети четвъртък от месец ноември, тази година – на 20 ноември. Това е поводът Философският факултет и специалност "Философия" на Софийския университет и Сдружението на университетските преподаватели по философия да организират от 10 до 21 ноември поредица от прояви –..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически съветници. Дали обаче това само по себе си ще реши проблема без да се осмисли, регламентира и гарантира автентичното включване на училищните психолози в дейността на училищата и без да се реформира самото..
