Проф. Андроника Мартонова, специалистка по история и теория на киното, университетска преподавателка, зам.-директорка на Института за изследване на изкуствата при БАН, гостува в рубриката "Всичко за образованието". Разговаряме за потенциала на изкуството да развива качества, умения и нагласи у младите личности. Темата е провокирана от впечатлението, че "обучението" по изкуства в средното ни общо образование не просто е подценявано като нещо "допълнително", което спокойно можем да спестим на децата, но и масово се води формално и съответно безрезултатно.
Дали разговорът за изкуството в училище е неуместен и излишен в момент, когато всекидневно преживяваме драматични събития като пожари, безводие, нелепи инциденти със загинали хора, има ли връзка досегът до изкуствата в годините на израстване с това, което виждаме около себе си.
"Връзката е такава, доколкото разбира се, всяко едно изкуство може да ни даде ценностна система, може да ни даде различни примери за морал, истории, които се повтарят в хода на човешката цивилизация в различни култури, истории между владетели, между подчинени, между обикновени хора, между деца, родители, млади, стари, съпрузи. Цялата история всъщност може да бъде така разказана и ние всъщност като съвременни хора реално повтаряме всичко това, което можем да прочетем и да видим. Просто е сменено историческото време. Но е важно, че тези истории формират характери, формират вариации на, ако искате, чувство на отговорност или безотговорност, защото и двете страни съществуват. Формират, разбира се, както казах в началото, морала и ценностната система.", казва проф. Мартонова.
По отношение на идеята моралът и ценностната система на учениците да се формират в специален предмет "Добродетели" или "Религия" вместо това да става чрез изкуството:
"Аз също смятам, че може би е по-добре да се направи като една първа стъпка през изкуствата. Защото през изкуствата тези деца могат много по-добре да преживеят добродетелите и да се срещнат с тях.
Не съм против едно религиозно образование като обща култура. Това е вече един съвсем много деликатен, много отделен въпрос. Още повече, че ние все пак сме светска държава и също така сме по някакъв начин с едно религиозно разнообразие и все пак и пледираме за някакъв вид толерантност към другите религиозни общности. Затова смятам, че по-скоро през изкуствата можем по-добре да разкажем дори самите религии."
Проблем е липсата на достатъчно подготвени кадри и за едното, и за другото, смята проф. Мартонова.
Като синкретично изкуство съвременният театър може да е особено полезен за децата, е убедена проф. Мартонова и споделя, че не е рядкост студенти да не са посещавали в живота си театрална постановка, а когато ги заведе да гледат спектакъл, се оказва, че те са имали нужда от това преживяване, без досега да са го осъзнавали.
За влиянието на така наречената "масова" комерсиална култура, чалгата и кича:
"Разбира се, генезисът на всичко това са промените, икономическият статус на страната, в семействата може би някакво такова усещане за безизходица и безнадеждност. Разбира се, местата в които... много малки населени места, където няма дори киносалон… Другият момент е… излизането на представата за, трябва да има различни представи за театър, но тази представа, която е ултркомерсиалната, нивото на "Комиците", това, което се бълва по телевизията, реалити шоута, които са адски елементарни. Създаването на известни хора, които няма с какво да бъдат известни, освен, съжалявам, че трябва да го кажа, с безобразната си простотия. И идеята, че ти си успешен, като си появил на телевизора. Просто защото има подмяна на ценностната система отново."
Какво все пак може да се направи, за да имат достъп българските деца до истинско изкуство с всичко, което то би допринесло за развитието и израстването им като личности. И сега има щастливи изключения – училищни театрални трупи, клубове, учители, които успяват да увлекат децата, но може би ще е различно, ако това е задължение, политика на институцията:
"Ето тук е според мен ключът на нещата. Държавна стратегия. Държавна стратегия за култура и образование.", обобщава проф. Андроника Мартонова.
Чуйте интервюто в звуковия файл:
През последната година проф. Колева-Златева, преподавателка във Великотърновския университет, е лекторка по български език и култура в университета във Фрайбург, едно от най-старите висши училища в Германия. Българистиката там се развива от 2006 г. , а първата лекторка проф. д-р Румяна Конева занася в Семинара по славистика ръкописите на записките от..
Какво е да си потомък на българи преселници отпреди два века в чужда страна, гражданин на близка държава, в която се води война, какво ти струва да пазиш семейната памет и говора на предците си и същевременно да търсиш мястото си в днешния свят, преоткривайки съвременния език и действителност в родината на дедите си. Такива въпроси си задаваме,..
Десетото издание на колоквиума ще събере учени от няколко европейски държави, които ще запознаят колегите си с темите, по които работят. Научният форум има история, която е показателна за съдбата на старобългаристиката и изобщо хуманитаристиката у нас през последните десетилетия. Началото е поставено през 1980 г., когато се основават Катедрата по..
Борислава Зашева е училищна психоложка и семейна терапевтка. В рубриката "Всичко за образованието " тя коментира причините за възникване на конфликти в детска и училищна среда, често погрешната реакция на възрастните и споделя опит и препоръки за действията и поведението им при подобни ситуации. "Конфликтът е среща на различия, среща на различни..
Ако е вярно, че знаменитата максима "Законо е врата у поле" принадлежи на прословутите с хитростта си шопи, то явно наблюдаваме повсеместна шопизация в сфери и равнища на всекидневието и държавните дела, в които до неотдавна поне видимо законите не можеха да се заобикалят като "врата у поле". Закони все пак има, всеки го знае, дори децата и това е..
Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" откри в Бургас първия си филиал извън столицата. Приемът на първите..
В рубриката "Разговорът" поставяме акцент върху реакцията на жителите на каварненското село Камен бряг и институционалния отговор след опитите за..
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
