Колкото и да не ни се иска, лятото си отива, макар че слънцето още ни осигурява летни дневни температури. Освен че се настройваме за новия работен сезон, а децата – за училище, по традиция добрите домакини се стягат да приготвят и зимнина. Страната ни е благословена с чудесен климат и плодородна земя, така че есенното изобилие от всякакъв плод просто плаче да бъде съхранено за зимните месеци.
Няма да изпадаме в мрачни подробности като например, че повечето от плодовете и зеленчуците са ни вносни или пък да си напомняме, че при днешната търговия в магазините има всичко по всяко време от годината. Предпочитаме да се придържаме към естествения ход на сезоните и на ненадминатия вкус на домашната кухня. А домашната кухня си има и стари домашни имена за ястия и продукти, някои от които отдавна не се приготвят масово, но към които забелязваме, че интересът се възражда.
В предаването "За думите" ни ги припомня д-р Маргарита Котева, гл.ас. в Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език.
Ако думата "таратор" няма с какво да ни изненада, съвсем различно стоят нещата с наименованията на предшествениците на знаменитата студена супа с краставица и течните ястия, наричани по този начин, преди съвременната унифицирана рецепта да завладее трапезата ни.
Знаменитата лютеница също е наследила името си от различни ястия, предимно разядки, в различни краища на страната.
В гроздовия сок, наречен "шира", са се съхранявали чепки грозде, круши и други плодове, а когато се е сгъстявал чрез изваряване, се е превръщал в любимото лакомство на децата от предишни поколения - петмез или маджун, от които пък се е приготвял рачел, балсуджук и други колкото вкусни, толкова и полезни сладости.
За забравените рецепти и забравените думи чуйте в разговора с д-р Маргарита Котева.
Училището носи името на градчето Ньовил-дю-Боск в департамент Йор, Нормандия,където започва всичко. През 1973 г. там се настаняват и създават училище трима млади ентусиасти. Днес то е разположено в замък в градчето Шалмезон в департамент Сен-е-Марн на 90 км. от Париж. Годишно в него се обучават и живеят около 40 деца от 6 до 16 години. Част от тях са..
Проф. Андроника Мартонова, специалистка по история и теория на киното, университетска преподавателка, зам.-директорка на Института за изследване на изкуствата при БАН, гостува в рубриката "Всичко за образованието". Разговаряме за потенциала на изкуството да развива качества, умения и нагласи у младите личности. Темата е провокирана от впечатлението,..
През последната година проф. Колева-Златева, преподавателка във Великотърновския университет, е лекторка по български език и култура в университета във Фрайбург, едно от най-старите висши училища в Германия. Българистиката там се развива от 2006 г. , а първата лекторка проф. д-р Румяна Конева занася в Семинара по славистика ръкописите на записките от..
Какво е да си потомък на българи преселници отпреди два века в чужда страна, гражданин на близка държава, в която се води война, какво ти струва да пазиш семейната памет и говора на предците си и същевременно да търсиш мястото си в днешния свят, преоткривайки съвременния език и действителност в родината на дедите си. Такива въпроси си задаваме,..
Десетото издание на колоквиума ще събере учени от няколко европейски държави, които ще запознаят колегите си с темите, по които работят. Научният форум има история, която е показателна за съдбата на старобългаристиката и изобщо хуманитаристиката у нас през последните десетилетия. Началото е поставено през 1980 г., когато се основават Катедрата по..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
"Букварко" е образователен проект, който превръща българската азбука в музикално приключение. Той представлява колекция от 30 оригинални песни, които..
Петър Георгиев Рей е завършил НАТФИЗ. От 1991 г. живее и твори в Канада. В последната година се е установил в Берлин. Той е мултижанров творец актьор,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg