Игри, мрежи и психика: кога дигиталното пристрастяване става проблем

Тема на разговора в рубриката "Часът на етиката" с Александър Величков, постдокторант в Института по философия и социология при БАН

В ефира на предаването "Време за наука" Александър Величков разгледа една от най-актуалните теми на съвременния свят – дигиталното пристрастяване. Той подчерта, че за да говорим за пристрастяване в общия смисъл, трябва да е налице постоянна загуба на контрол върху поведението.

"Пристрастяването се случва, когато има голямо разминаване между желанията на човек и неговите ценности", обясни Величков. "Хората могат да изпитват силно желание да използват даден продукт, но това желание не е съгласувано с техните вътрешни убеждения и морални принципи."

Той отбеляза още, че много хора свързват пристрастяването с удоволствието, което определено действие или навик носи. Но според последните научни изследвания от последните две десетилетия това схващане не е напълно вярно.

"Днес знаем, че пристрастяването не се свежда само до удоволствие. То е по-скоро въпрос на зависимост и загуба на контрол, отколкото на наслада", подчерта философът.

По думите му, в света на видеоигрите например, можем да разграничим образователни и развиващи игри от такива, които напомнят на хазарт и целят да задържат вниманието чрез механизми на възнаграждение.

Когато зависимостта достигне до степен, в която пречи на нормалното функциониране на човека, може да се говори за психично разстройство. Все пак Величков уточни, че не е напълно сигурно дали дигиталното пристрастяване – например към социалните мрежи, интернет или видеоигри – винаги достига до такава тежка форма.

"Това е една сложна и динамична тема, в която се преплитат психология, етика и технологии", заключи Александър Величков.

Слушайте!