Стоян Ставру: Отказът от лечение и евтаназията са различни неща
Вчера Европейският съд по правата на човека в Страсбург подхвана отново темата „за“ или „против“ отказа от изкуствено поддържане на човешкия живот в така нареченото вегетативно състояние. Поводът е делото „Ламбер и други срещу Франция“, През юни миналата година евромагистратите спряха решението за евтаназия - „асистирана смърт“ на намиращия се в кома след претърпяна катастрофа Венсан Ламбер по жалбата в Страсбург, подадена от родителите, сестрата и полубрата на Ламбер.
Темата за евтаназията остана нерешена и в България след опитите да се регламентира законово асистираната смърт, затова казуса пред Европейския съд е интересен и по него ще говорим с д-р Стоян Ставру в това пилотно издание на новата тематична линия в Хоризонт до обед озаглавена "Правото в нови води: на прага на свръх-новия свят" . Напредъкът на медицината позволява както контролираното пораждане на живот, асистирането на зачеването, така и конторилраното отнемане на живот без болка, асистираното самоубийство.
Д-рът по право Стоян Ставру припомни накратко случая Ламбер. Съпругата му е искала препоръчаната и от докторите евтаназия, родителите и сестра му са против. Това прилича на семеен спор с дълбоко екзистенциален и сложно правен контекст.След тежка катастрофа през 2008 г. той е напълно парализиран и животът му се поддържа на системи. Последната медицинска експертиза определя състоянието му като вегетативно. В същото време специален закон във Франция, известен като „Лионети“, постановява, че лечението не трябва да включва „прекомерно усърдие“.
През януари 2014 г. лекуващият лекар на Ламбер взема решение за спиране на животоподдържащите системи. Родителите, сестрата и полубратът на Венсан обаче искат от френския съд да отмени това решение и преместване в друга болница. Искането е удовлетворено. Срещу съдебното разпореждане се обявяват съпругата, племенникът на Ламбер, както и лекарите. Мотивът - самият той преди инцидента е искал животът му да не се поддържа изкуствено и за него да не се полагат грижи.
Френският Върховен административен съд потвърждава решението на лекаря за евтаназия. Тогава родителите и сестрата на Венсан се обръщат към Страсбург.
Те твърдят, че е нарушено правото на живот, както и забраната за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне. Процедурата пред френския съд не е състезателна, а решението, взето от лекаря, не е безпристрастно, се казва още в жалбата.
Смъртта е вечна тема на всички хуманитарни науки (а и не само на тях). Въпреки непрекъсната борба за нейното отлагане и дори преодоляване, смъртта остава факт, с който всеки човек е заставен да се справи. Понякога обаче смъртта е желана и търсена.
Решенията в ничията зона между живота и смъртта са изключително предизвикателство пред правото, заяви д-р Ставру.
Въпросите, които възникват от казуси като този водят до питането дали съществува юридическо задължение за живот или животът е право, от което всеки може да се откаже. "Ако е вярно второто твърдение, можем да се запитаме дали съществуват задължения за държавата при упражняването на правото на човека да се откаже от своя живот?" допълни д-р Ставру.
Делото Ламбер срещу Франция не е единственото което фокусира вниманието на европейските магистрати по теми свързани с границата на науката и правото.
В Случая с Венсан Ламбер медицината е успяла да се пребори със смъртта, но не успява да върне пациента към живота от 2008-а година.
Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Стоян Ставру - доктор по право относно едно от емблематичните съдебни дела по темата за евтаназията. Европейският съд за правата на човека в Страсбург спря решението за евтаназия на Ламбер през юни 2014-а г. Статутът на самата евтаназия е неизяснен.
Отказът от лечение и евтаназията са различни термини и между тях трябва да се прави разлика, отчете експертът. Всеки пациент може да откаже да бъде лекуван, но в случая "Ламбер", той се намира в безсъзнателно състояние и не може да вземе такова решение и да изрази волята си. Международните съдилища в такива случаи изследват каква е била волята на пострадалия преди инцидента.
В разговора ще си пррипомните и че, въпросът да се разреши ли евтаназията и у нас породи бурни спорове в Народното събрание през 2011 г. когато проф. Любен Корнезов внесе проектозакон, който разрешава доброволната смърт. Предвиждаше се евтаназията да бъде допускана по желание на пациента или по искане на негови близки. Редица лекари и юристи обаче въстанаха срещу закона с аргумента, че е в противоречие с Хипократовата клетва, конституцията и международното право. Против бяха и от здравното министерство. Проектът бе отхвърлен от всички парламентарни комисии. Още по-назад в историята през 2004 г. легализиране на евтаназията бе поискала и Евдокия Манева.
Българсият закон предвижда наказание за евтаназията, като я разглежда като съучастие в умишлено самубийство - допълни д-р Ставру.
В звуковия файл ще чуете и прогнозата на експерта по право дали закон да евтаназията в България или общо европейско правно решение е по-вероятно да се случи в близко бъдеще.
Кое е основното препятствие /социално-културно или религиозно е то?!/ пред правната регламентация на темата за евтаназията, закото виждаме че различните държави имат различен правен опит и съвсем различни регламенти.
Новата тематична линия има амбицията да запознава слушателите с най-актуалните юридически проблеми, възникващи във връзка с развитието на технологиите, напредването на науката или прилагането на съвременни политически и социални стратегии в сферата на тематични полета като трансплантациите, асистираната репродукция, евтаназията/асистираното самоубийство, заместващото майчинство/сурогатната бременност, клонирането.
Целият разговор на Ирина Недева с д-р Стоян Ставру можете да чуете в звуковия файл.
Орангутанката Сандра е родена в Германия но целият си живот е прекарала в зоологическа градина в Буенос Айрес Аржентина. След 20 години в зоопарк, Сандра ще се радва на човешкото право да не бъде задържана след решение на съда. Всички признават, че..
Март се разглежда като женски месец, а основната характеристика, която мачистки ориентираната култура дава на жената е непредвидимостта. Ако жената обаче си мълчи и търпи тя е кукла, ако говори, или особено, ако противоречи, е най-малкото - вещица. Затова..
Тялото става все по-разглобяемо, а органите заменими. Представете си, когато един орган или част от тялото ви откаже, да можете да го замените, като крак на маса, болт в машина или ръка на кукла. До нови върхове стигна трансплантационната..
Съвременните законодателства все по-ясно признават, гарантират и разграничават две самостоятелни права – на брак и на семейство. Така, от една страна, бракът се освобождава от своето репродуктивно предназначение, а от друга – семейството се еманципира..
В университета "Дюк" в Северна Каролина, САЩ, д-р Мигел Николелис /Miguel Nicolelis/ от години работи по създаването на мозъчно-машинни интерфейси, които позволяват на парализирани хора и с ампутирани крайници да контролират директно протезните..
Дисквалифицирането на смъртта като биологическа необходимост безспорно би довело до съществени промени в юридическия статус на вече безсмъртния правен субект. Това каза за предаването „Хоризонт до обед“ д-р Стоян Ставру, к ойто изтъкна, че..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478