И...четенето продължава с приказки за сладки сънища

В тези трудни времена, е съвсем естествено да искаме да посегнем към някоя хубава книга или да се приютим в някой спомен - от лято, от радостни моменти с близки хора, от сърдечни срещи. И още малко ще ни заухае на море, усещаме пясъка под пръстите си, вятърът и кръжащите чайки около нас. И това са спомени, които обаче могат съвсем лесно да се материализират, защото планетата може да е на пауза, но навън светът е все още толкова красив, дори и много повече от преди.
Дали това, което виждаме, е проекция на вътрешния ни свят или вътрешният ни свят, се проектира навън? Не знам наистина, кое е първичното, но знам, че ако не се отнасяме с уважение към всичко живо и недотам около нас, в един момент ще настъпи баланс.
И сега към една малко по-практична тема.
Какво може да спаси в днешно време човек, свикнал с книгите, изживявайки непосилната лекота на битието, съвсем на практика, но не след времето на Пражката пролет, а по време на коронавирус.  Разказвачът на приказки, Константин Кирил Иванов за проектите, които продължава за насърчаването на четенето, за неговите надежди, за приказките преди лягане и за българските автори.

Чуйте разговора на Радка Петкова за "Вкусен следобед"!