Село Давидково е едно от големите в община Баните. Днес е с около 600 жители, но в миналото е било по-многолюдно. Разположено край левия бряг на Давидковска река, на около 64 км от град Смолян и на 76 км от Кърджали. Надморската височина на селото варира от около 860 м до 1120 м.н.в.
В селото има детска градина и училище, читалищната деиност също е развита, разказва Сийка Красимирова, секретат на читалището.
„Статистиката показва, че сме по-малко от Баните, но за сега запазваме основните институции – училище, детска градина, читалище. Читалището ни е най-старо в общината създадено е през 1927 година. Създадено е от будни давидковци, членове на църковното настоятелство, учители, будни хора, които са допринесли много за развитието на читалищната дейност. В началото читалище „Зода-1927“ е имало библиотека с дарени книги от Министерството на земеделието. През годините библиотечния фонд се е увеличавал през годините и е достигнала над 10 хиляди тома литература, около 90-те години. След демокрацията нещата тръгнаха в друга посока. Тук се откриха минно преработвателно предприятие, геоложки проучвания се правиха в региона на селото,“ разказва читалищният секретар Сийка Красимирова,
Петър Киряков от Давидково, учител пенсионер и отговорник за местната църква ни връща в далечната 1936 година, когато е имало експлоатация на рудно находище в региона и Давидковосе е готвело да бъде втори Мадан.
„В местността Киселка има рудно находище още от римско време. Тази руда се е товарела на специални камиони – отпред колела, отзад вериги, които се движели по билото до село Славейно. От там са идвали колесни коли, които са претоварвали рудата и са я карали за обработка във вътрешността на страната. Така, че тук най-малко 50 години е имало геоложки проучвания, по едно време експлоатация и я караха рудата за Кърджали. По-късно спряха, защото жилата е била бедна и затова се преустанови, но се продължи да се проучва. Тук ще видите новопостроени къщи с надеждата, че тук ще бъде втори Рудозем или втори Мадан, но когато дойдоха промените, след 1989 година, не се интересуват от рудните находища и се концентрираха само там където е най-богато“, разказва давидковеца Петър Киряков.
В миналото, в селото е кипял живот. Различни цехове и заводи с по 200 работници са давали препитание на местното население. Към онова време ни връща Сийка Красимирова.
„Освен рудното находище в което имаше много заета работна ръка имаше голям плетачен цех, имаше цех към ВМЗ Сопот. В двата цеха работеха по около двеста човека. Освен местното население е имало още толкова външни хора, които са работили в тези цехове“, спомня си Сийка Красимирова.
Давидково е разполагало с кино. За този период си спомня Петър Киряково.
„Преди повече от 65 години, когато аз бях в детска възраст имахме подвижно кино, след това се установи постоянна кино машина. Снимаха се филми с богато посещение, тъй като тогава нямаше телевизия. Филмите бяха насочени към селското стопанство и към успехите на партията. Като дете ние нямахме пари и идвахме да гледаме филма от процепа на вратите,“ разказва спомените си възрастния Петър Киряков.
Давидково буди интерес в японския професор Кенжи, който е идвал в Давидково, за да проучва местния фолклор. След което установява, че родопската гайда и песен въздейства благоприятно върху лечението на болни хора в японска болница. Петър Киряков разказва за една от срещите си с японция екип.
„Един от тях знаеше български. Те бяха отседнали на квартира в къщата на Шина Каневска… Често ми даваше фотоапарата да снимам, защото аз съм фотолюбител. Та след това пози професор написа труд от нашия район и го публикува в Япония. Преведен на няколко езика“, спомня си бай Петър.
Празникът на село Давидково, който е в края на август събира всички давидковци, които са се пръснали из страната и света. Тогава почти всяка фамилия си прави родовата среща. Честването му е останало от времето, когато в селото са работили миньорите.
Днес село Давидково отново е пълно с хора, защото доста живеещи в големите градове са се върнали на село, заради КОВИД-пандемията и смятат, че тук ще могат да се предпазят от заразата.
Чуйте повече в прикачение звуков файл.В топлата атмосфера на „Алибеевия конак“ в Смолян, пред подбрана публика от роднини, приятели и фолклорни дейци, прозвучаха стари, почти забравени родопски песни, възродени с любов и отдаденост от трио гайдари с име, което вече се помни – „Троица братя“. Триото – Ангел Николов, Емануил Пунев и Тодор Михайлов – представи песни, събирани от стари..
Село Триград се готви за едно от най-пъстрите си събития в летния календар – фолклорния фестивал „Орфически мистерии“, който ще се проведе заедно с празника на селото. Фестивалът започва на 25 юли с вечерен концерт и ще продължи и на 26 юли с богата програма от фолклор, традиции, музика и огнено шоу. Кметът на Триград и гайдарка – Аделина Чолакова,..
На 20 юли 2025 г. в храм „Св. пророк Илия“ в село Опълченско ще се състои тържественото честване на традиционния празник Илинден. Събитието се организира съвместно от Община Кърджали, Народно читалище „Родопски фар – 1938“ и Спортно-интелектуален клуб „Ахридос“. „Започнахме подготовката отдавна. Преди всичко искам да благодаря на Община Кърджали и..
Във втората част на предаването продължаваме с два ирландски рецепти - яхния и скоун, който прилича на малка курабийка. Ще научим и легендата за келтската арфа, населявана от леприкони и какво знаят за Ирландия най-малките. Ще обогатим знанията си и за зъбите, които живеят в дивечовъдно стопанство "Женда". Очаквайте ни..
От 18 до 20 юли амфитеатралната сцена в центъра на Приморско ще бъде домакин на шестото издание на Националния музикален и танцов фестивал „Фолклорна плетеница“. Събитието се организира от Община Приморско и сдружение „Атлиманска огърлица“, с изцяло финансовата подкрепа на общината. Фестивалът има конкурсен характер и събира на едно място изпълнители..
Христо Георгиев от Средно училище „Йордан Йовков“ бе избран да представлява учениците от Южен централен район в Управителния съвет на Националния ученически парламент. Той и ученик от Смолян спечелиха изборите за нашия регион и ще бъдат двамата представители от Южен централен район в управлението на организацията. „Желаех да стана..
Село Полковник Серафимово отново стана център на родопската песен. В рамките на седмото издание на фолклорния фестивал „С песните на Георги Чилингиров“, десетки изпълнители и състави от региона се събраха, за да почетат делото на един от най-значимите гласове на Родопите. Сред тях бе и фолклорната група към читалище „Кирил Маджаров“ – Смолян, водена от..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478