Градът на солунските двама братя все още пази духа на Кирил и Методий

публикувано на 24.05.22 в 10:07

Снимка: Иво Иванов

На 24 май по възрожденска традиция, независимо къде се намират по света, българите винаги намират начин да изразят своята почит към делото на Светите братя Кирил и Методий. Една такава възможност за съчетаване на празника с поклонение пред местата, свързани с двамата братя е да отскочим на по-малко от 300 км от София до Солун, Гърция.

В родния град на славянските първоучители има безброй забележителности, някои от които са пряко свързани със солунските двама братя и си заслужава да бъдат видени. Днес ще ви разходим до там със снимки.

За да се потопим в атмосферата от житията на Св. Константин-Кирил Философ и Св. Методий е достатъчно за начало да се изкачим до старата цитадела на града, която се е намирала в най-непревзимаемата североизточна част на крепостта.

За съжаление в по-нови времена укреплението е било и политически затвор, но средновековният дух на мястото все още е запазен.

Още на входа, над вратата ви посреща красива мраморна плоча с кърмеща лъвица. Композицията и сюжетът изцяло наподобяват фигурите от средновековните каменни пластики открити край българския град Стара Загора.

Абсолютно съвпада и сюжетът с двата пауна. Въпреки обрастването с допълнителна застроеност през вековете, когато влезем в двора на замъка можем да си дадем сметка къде са отрасли Методий и по-малкият му брат Кирил. Баща им Леон (Лъв на български) е бил подстратег на града и със сигурност семейството е живяло в цитаделата. Следователно и синовете му са родени някъде тук през 815 г. и 827 г.

Двамата синове на Леон и Мария може би са били кръстени во Христа в най-тачения храм на града, посветен на пазителя Св. Димитрий Солунски Чудотворец. Макар днешната базилика да е напълно възстановена след големия пожар от 1919 г. олтарът и баптистерият на стария храм не са засегнати и те все още стоят в криптата под новия олтар.

Близо до самата църква се намира агората и бившето пазарище на Солун. Точно тук със сигурност още като деца братята са могли да чуят славянски език. В житието на Свети Методий е записано, че когато ромейският император ги изпраща в Моравия с мисия да проповядват на разбираем език, им казва: "Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски."

Тази арка на император Галерий близо до Солунския университет днес е любимо място за срещи на стари и на млади. През 311 г. в Сердика Галерий издава първия едикт за търпимостта към християните, още преди наследника си император Константин Велики. Може би и затова арката е оцеляла, а под нейния свод също са преминавали младите братя, създатели на славянската писменост.

Със сигурност от IX век не се е променил значително великолепният, дълбок и спокоен пристанищен залив на втория по значимост град във Византийската империя. Тук, както и днес, са пристигали стоки и хора от цялото Средиземноморие, което е направило мирогледа на двамата просветители и покръстители отворен към целия свят и към всички народи.

Днес в Солун може да се види и един от най-интересните паметници на обявените за съпокровители на Европа Св. св. Кирил и Методий. Вместо в триизмерни фигури от бронз, братята са увековечени върху постамент, символизиращ фолиото на стар ръкопис. Изобразени са в стилистиката на класическата византийска храмова мозайка. Образите не са пищни, натрапчиви или доминиращи, а безплътно възвисени, земни и насъщно потребни, като делото на Светите братя.