Крепостта край Храстово вероятно е била дом на византийски аристократ

По инициатива на Община Крумовград археолозите проучват късноантичната и средновековна крепост край село Храстово

Снимка: Община Крумовград

Интервю на Станислава Георгиева с доц.д-р Деян Рабовянов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

До края на седмицата продължават разкопките на късноантичната и средновековна крепост край село Храстово, Крумовградско. Те се осъществяват от екип археолози и широк кръг научни специалисти от Националния археологически институт с музей към БАН и Регионалния исторически музей в Кърджали, а средствата - в размер на 45 хиляди лева, са осигурени от бюджета на община Крумовград. Също на общината е инициативата за проучванията на крепостта, която може да се превърне в перспективен обект на планинския туризъм заради добрата й запазеност и живописната природа около нея.

Крепостта не е от най-известните. Тя е описана през 70-те години на миналия век от Иван Балкански, но остава нито проучена, нито посещавана отново. Тя е един от добре запазените археологически обекти в община Крумовград. "Още като я проверихме април месец имаше запазени стени от порядъка на пет метра височина, което само по себе си е предпоставка за интерес", каза в Сутрешния блок на Радио Кърджали ръководителят на разкопките доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на Националния археологически институт с музей към БАН.

Той уточни, че тепърва ще разглеждат по-внимателно и историческите извори, за да се опитат да установят и локализират крепостта в тях. Има надежда, че ще намери сведения за нея в средновековните писмени извори, тъй като "очевидно е била локален център и може би е отразена поне в описанията на византийските гражданки войни или някакво друго събитие, свързано с военните действия в 14 век".

Археолозите са доволни от направеното по време на разкопките. "Вече със сигурност знаем както площта, размера, плана на късноантичната крепост, така и нейната хронология. На мястото на тази късноантична крепост е имало присъствие и през тракийския период. Имаме монети от елинистичната епоха, керамика. Може би тогава също е била укрепено убежище за околното население. За съжаление, това са косвени следи. По-важно е, че през късната античност, между 430 и 460 година, доста точно се датира крепостта в този период - тя е построена. Като място за убежище на цялата околност по долината на Кесибир, която е площ от около десет декара, с един грижлив градеж на хоросан, много здрави стени с дебелина до метър и половина, с добре направени отводнителни отвори, които могат да се видят и сега", разказа доц. Рабовянов. Той смята, че и тогава тя е била инициатива и на местното население, и на централната власт, която се е стремяла да опази поданиците си от нашествията на хуни, агари, славяни и дори българи.

Крепостта се развива сериозно през Средновековието, когато е преустроена и трансформирана в резиденция, освен в убежище.

"Данните показват, че вероятно в 14 век крепостта е подновена. В източната й част се изграждат две масивни и мощни кули, които са с размери 6 на 6 метра, които са се издигали вероятно на височина до 15 метра. И заедно двете кули са изградили един укрепен резиденционен комплекс, тъй като самите кули са както укрепления, така и жилище", обясни доц. Рабовянов. Той предполага, че е била дом на високопоставено лице, може би византийски аристократ, чиито имения са били в района. Показания за това дават някои находки, като фигурки от шах, каквито рядко се намират в средновековните археологически обекти в България, но пък бележат висок обществен стандарт. В крепостта са намерени и части от тежка броня, която тогава навлиза и в Западна Европа и под западноевропейско влияние навлиза и на Балканите. "Това е било въоръжение на тежък кавалерист, човек с висок сан във войската", смята археологът.

Екипът, с който работи, е млад и амбициран да разкрие тайните на крепостта в следващата година. Сред специалистите от Националния археологически институт с музей към БАН са гл. ас. Методи Златков, Стоян Михайлов, гл.ас. Георги Сингаревич и археолозите Калоян Чанев и Алексей Цветанов.

Разговора на Станислава Георгиева с доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на НАИМ - БАН може да чуете в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Крепостта край Храстово вероятно е била дом на византийски аристократ

Ардино превръща наследството на Родопите в сцена за нов културен живот

„Ардинската Коледа“ с призив да отворим сърцата си за Бюлбюл Хасан

Жители на хасковски квартал заплашват с нов протест заради липсваща пешеходна пътека

Георги Георгиев: Здравеопазването е превърнато в далавера

Политическият език и бюджетът - между „постната пица“ и реалните рискове

Фотоизложба стартира кампания срещу насилието над жени в Кърджали

Айлин Халилова: Екраните пречат на езиковото развитие и вниманието на децата

Радио Кърджали

За БНР