Къдроглавите пеликани изчезнаха от язовирите на Арда

„Прави впечатление, че тази година птиците са по-малко – както по отношение на числеността, така и на видовото разнообразие“, каза за Радио Кърджали Христо Христов от „По-диви Родопи“. За сравнение миналата година по време на преброяването са отбелязани 3354 броя водоплаващи птици от 24 вида. По думите на експерта това най-вероятно се дължи на изключително топлата зима.

Необичайното време е причина и за това тази година да липсват типични за северната част на Европа видове като тундров и поен лебед.

Като положителна тенденция през последните няколко години може да се посочи високата и постоянна численост на кафявоглава потапница на бреговете на Студен кладенец. Видът е световно застрашен вид, а тази година екипът ни регистрира над 600 птици. Експертите наблюдаваха и друг интересен вид – големите нирци. Дванайсет птици бяха преброени в язовирите Боровица и Кърджали. 

"Смята се, че по време на ледниковият период птиците са формирали този начин на живот - да прелитат на юг. Обаче големият нирец се смяташе за характерен само за Норвегия и Швеция и тук идваха единици птици само в най-големите зими. Обаче изглежда някъде на Балканите е останала популация тогава, която не се е научила да мигрира на север и на юг по време на ледниковия период. Знаеше се, че ги има само в едно езеро в Сърбия малка популация, но сега, в момента, гнездят от няколко години на язовир Боровица и яз. Кърджали", обясни специалистът

И тази година най-многобройни се оказаха зеленоглави патици - 934 птици. За поредна година най-много птици са преброени в язовир Студен кладенец – над 1900 птици от 15 вида.

Изненадващо за екипа тази година не бяха регистрирани къдроглавите пеликани, които  вече традиционно зимуват в язовир Студен кладенец. През изминалите години птиците бяха регистрирани в района на Студен кладенец, който досега се очертава като важен водоем за вида. "Нямаме обяснение защо ги няма. Единият вариант е да са отишли на север, където в момента е по-благоприятно за тях. Другият вариант е да са сформирали колония и да са загнездили по гръцките влажни зони, където има повече тръстика", коментира Христо Христов.

В чапловата колония в Кърджали, която е уникална в световен мащаб, заради това, че е може би единствената в центъра на оживен град, в момента няма много чапли, с изключение на малкия корморан, който не е чапла, но е част от колонията. По това време на годината птиците са на юг. Мястото е изключително популярно вече сред туристите, каза експертът. Той поясни, че в колонията в симбиоза и на различни "етажи" по дърветата живеят различни видове птици.

"Имаме нощна чапла, малка бяла чапла, гривеста чапла и малък воден бик, който гнезди най-долу. Също и малък корморан. Имаме наблюдения вече и на голям воден бик и на бяла лопатарка. Има ням лебед, зеленонога водна кокошка - зеленоножка, много видове шиварчета. Също има и двойка земеродни рибарчета, около 45-46 вида", даде примери Христо Христов.

В прикачения звуков файл може да чуете интервюто на Станислава Георгиева с Христо Христов, експерт във Фондация "По-диви Родопи"