Темата за наркотиците, употребата им и злоупотребата с тях винаги е сред проблемните теми в българското общество. Възрастовата граница пада, достъпът до наркотици е лесен, разнообразието им е голямо, те са почти навсякъде около младите. Но именно младежите са и хората с активна позиция срещу употребата им.
На 26 юни, когато се отбелязва Международния ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотици, доброволците от Общинския център по наркотични вещества Лили, Джан, Матей, Ази, Еслем, Акиф и Дуйгу, ни срещат и разговарят по темата със свои приятели, учители, родители.
"Бях малка. Приятелите ми казаха - айде сега нещо да пробваме. Решихме, че ще пробваме - веднъж, два път. С трева почнахме, после на по-силни неща преминахме", така започва разказа си едно момиче, което вече е вкопчено в лапите на дрогата. Започнала е преди гимназията, все още е ученичка. Пробвала е веднъж да спре. Въпреки че не ѝ е окей, както тя самата казва, абстиненцията не прощава и я връща обратно към цигарата и екстази.
"Като човек, като майка и като учител, в никакъв случай не мога да одобря узаконяването на нещо, което се превръща в сериозен бич за младото поколение. Аз съм много притеснена колко бързо нараства темпа на употребяващите наркотици. Голяма част от тези деца не осъзнават колко пагубни са те", коментира зам.-директорът на СУ "П.Р. Славейков" Нешка Шопова. Според нея превенцията трябва да започне от много ранна детска възраст.
Анкета сред млади хора разкрива мотивите "за" и "против" легализирането на наркотиците в България:
"Най-лошото нещо, което може да се случи на един млад човек. Винаги ще ти навредят."
"Ако са легални и всичко минава през данъци, първо - държавите ще печелят и второ - ще има пари за центрове за лечение."
Няма безвредни наркотици. Всички оказват видимо влияние и върху външния, и върху вътрешния свят на човека, категорична е Зение Мехмед, психолог в Професионалната гимназия по икономика "Алеко Константинов" в Кърджали. Според нея "колкото повече знаем и сме информирани, толкова повече има вероятност да не сме манипулирани".
Христо Георгиев от Средно училище „Йордан Йовков“ бе избран да представлява учениците от Южен централен район в Управителния съвет на Националния ученически парламент. Той и ученик от Смолян спечелиха изборите за нашия регион и ще бъдат двамата представители от Южен централен район в управлението на организацията. „Желаех да стана..
Село Полковник Серафимово отново стана център на родопската песен. В рамките на седмото издание на фолклорния фестивал „С песните на Георги Чилингиров“, десетки изпълнители и състави от региона се събраха, за да почетат делото на един от най-значимите гласове на Родопите. Сред тях бе и фолклорната група към читалище „Кирил Маджаров“ – Смолян, водена от..
Тази събота, 5 юли, в центъра на село Баните ще се проведе Фестивалът на родопската кухня, организиран от община Баните. Началото е в 18:00 часа, а програмата обещава богато меню, фолклорна музика и неподправена родопска атмосфера. „Фестивалът вече пет години е символичното начало на летния туристически сезон при нас. Читалища, хотелиери и общинска..
Пазарът на недвижими имоти в Кърджали остава динамичен и през лятото на 2025 година. Цените на жилищата продължават да растат, а търсенето изпреварва предлагането, особено в централната част на града. Това каза за Радио Кърджали Кадир Аптикадир – брокер на недвижими имоти. „Спрямо миналото лято има поскъпване от порядъка на 10%“, посочи Аптикадир...
На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен срещаме Петя Маринова, секретар и хореограф на най-новото читалище в Пловдив. То носи името на създателя на ансамбъл „Тракия“ – проф. Кирил Дженев. „Нашето читалище се казва ‘Професор Кирил Дженев’. Той е създател на ансамбъл ‘Тракия’ и един от първите преподаватели в Музикалната..
На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен, сред звуците на народни песни и многоцветни носии, срещаме Надя Щегрова, секретар на НЧ „Изгрев“ в село Сладун. Днес тя не е тук само като културен деятел, а и като майстор везбар, за да покаже друга своя страст – българската шевица. „Вече над 30 години бродирам, но с шевици се..
Дванадесет години след откриването на граничния пункт „Маказа–Нимфея“ собственици на имоти в Гърция, през чиито терени преминава пътят от българската граница до включването му в магистралата „Егнатия Одос“, все още не са получили обещаните обезщетения от отчуждителните процедури. Проблемът беше повдигнат в гръцкия парламент от депутата Йозгюр Ферхат..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478