Роса Соколова: Кърджали е буден град, с безкраен комшулук

Избирам да видя будността и в дарена усмивка и в едно прегърнато бездомно животно. Будността зависи от нас, казва за 1 ноември, Ден на народните будители общественикът Роса Соколова. Според нея Кърджали като цяло е буден град, и то не само защото тук вирее шаренията на многото етноси, но и заради любопитството,  което туристът изпитва - да види още и още тук. Сутринта те будят божествените звуци на джамията и минарето, а хората са добруващи, говорят си през дуварите и пият кафе заедно. "Аз съм от хората, които искат да видят будността, във всичко и във всички. Давам шанс. И аз избирам да видя будността и в дарена усмивка, в едно прегърнато бездомно животно, в добра дума, в добра среща, в един безумно и  безкрайно добър кърджалийски комшулук. То от нас зависи кога и как ще го активираме да работи...."

Будителите навремето "са успявали да пренесат във времето, което не е по-леко, онази силна българска оренда, която не знам, мисля че сега не я можем. Имаме прекрасен език... Днес прочетох с 200 000 думи, с 100 диалекта, девет глаголни времена, не че не го знаех, но беше хубаво да си го припомня...." Няма по-голямо будителство, ако предадем това на поколенията.

"Мисля че от другите неща сме се объркали. И не знаем къде сме, ту сме в Европа, ту не сме, все нанякъде другаде гледаме. А забравяме да гледаме себе си, своето си, паметта си и силата. Това, което наистина все още ни държи".

Как Роса е възприела Кърджали, дали като буден град?

"Оооо, аз бях само на 12 години, когато дойдох тук. Но първото ми впечатление беше шарен, не мога да го разбера, трудно го приемам, не разбирам хората, които говорят около мен, но с огромно любопитство. И то до такава степен ме държеше жива,....беше урок, който исках да науча....Ходих при бабите в махалата, навсякъде, само и само да знам повече". Кърджали е буден град, и то не само заради пеещия часовник..., а заради хората.

Кърджали е будител и за пример, според поетесата.  "Не един път в годината някой с някого да пие кафе някъде и това да го именуваме по особен начин. Ами ето днес, излязох на двора и си разговорих с толкова хора дори през оградата. Това е непринудено. Всеки ден може да разчитаме будността и добрината, да й дадем шанс, то от нас зависи. Толкова много хора имам в живота си, не само в Кърджали...от които мога да се науча и на вяра, и на принадлежност, на искане и на можене. Защото то ако искаме да го случваме заедно, няма начин да не намерим пътя и да не го можем. Трябва да го поискаме".

Кои автори чете и препрочита: "Чета това, което ме кара да се чувствам истинска. На мен ми харесва да чета от тези български автори, които ни припомнят колко много съм свързана с майка си, с баба си и как ми пука за това каква връзка имам аз с децата ми и внучката". Като книги, които препрочита, Роса посочи тези на Мария Лалева и Виктория Бешлийска.

Роса си спомня гостуването си в Индия, където няма никакви предразсъдъци и никой не се смущава веднага да облече туника тип  пенджаби, а хората те усещат като приятел.  Контрастите те посрещат на всяка крачка. По разкаляните улици например аромата на пищния жасмин се смесва с тази на обратни води, извиращи от къщите. "На мен не ми беше трудно да бъда в Индия. То е истина, аз бидейки дълго време тук в Кърджали и живеейки на едно място, където има и памет, и история, и археология и мултикултура, не ми беше трудно да отида там, да стъпя боса в пясъка, да си сложа едно пенджаби и да вървя и да усещам духа на хората". 

По думите й там хората те прегръщат с очи, с усмивка, с поглед, без дори да те познават. "Там дишам духа им и това е премного. Взех си заряда, донесох си го. Този заряд аз го нося със себе си. И ми е въздъх във зарана и ми е усмивка, дори когато има болка".

Индийците никога не са заспивали, обобщава Роса. И продължава за днешния 1 ноември – ще разтвори ръка за прегръдка на деца, празнуващи Хелоуин, но душата й не приема тази традиция.

В дома й пък внучката Ради никога не оставя баба си да „заспива“ – и в пряк, и в преносен смисъл. Заедно играят, правят керамични фигурки и се предизвикват.

Накрая завършихме разговор с една примерна рецепта за питието на будителите - лимонада с вкус на свежи плодове, но и с щипка пикантна подправки и щипка мед. Нарекохме питието "Лимонада Вкусен следобед".

 Нека чуем разсъжденията на Роса Соколова, за Деня на будителите.