Сто и тридесет години ще честват в Тополовград от създаването на читалището си „Св. Св. Кирил и Методий 1894“ през месец май.
Годината е избрана неслучайно. „Първите източници за читалището в Тополовград ги черпим от една публикация в сливенски вестник от 1894 г., в която се казва, че в Каваклий, старото име на Тополовград, има богато уредена библиотека, редовно се играят вечеринки“. Така започна разказа си за предстоящия празник Трифон Ламбов, председател на читалището, който е отдал поне шест десетилетия от живота си на самодейците и на читалищната дейност. Началото е поставено от интелигенцията на града, която събрала 36 книги и създала първата библиотека. След това се развила и театралната дейност. Интересен факт от историята на просветната институция е конкуренцията във времето между съставите, които представяли културата на различните бежански групи, от които е било съставено населението на града, посочи Ламбов. Знае се, че председател през 1904 г. е бил Марин Карпаров, представител на пловдивски род. За съжаление, днес наследниците му са в чужбина.
В читалището работят 12 състава с около 200 участници – деца и възрастни. Сградата е ремонтирана, разполага с удобни и уютни помещения за работа на самодейците. Фоайето към голямата зала е превърнато в своеобразна летописна книга. Десетки снимки, подредени на стена, обозначена със звучните български слова „Читалищна светлопис“, са запечатали моменти от дългогодишната слава на творците. Специално място е отредено и на големия български актьор, с местни корени, който е и патрон на театралния фестивал – Велко Кънев.
Културният календар през целия месец май е съобразен със 130-годишнината. Стартът поставя представление на театралната трупа. Програмата продължава на 9 май, когато, освен „поднасянето на венци пред паметника, ще има вечер на песенното изкуство“, разказа председателят. На 11 май е фолклорният фестивал „Сакарско хоро се вие“, а вечерта е заключителният етап на конкурс на поетите. Програмата предвижда изложби, литературни четения и други събития. На 21 май в големия салон е премиерата на филм, посветен на всички дейности, които се развиват в читалището. „Заключителното, голямото мероприятие, ще бъде на 23-ти, с министър, предполагам, или заместник-министър на културата, на Съюза на читалищата, на Агенцията за българите от чужбина, на Съюза на артистите, тези, които подкрепят и фестивала (Фестивал на любителските комедийни театри „Пантомима и сатира“, б.р.)“, допълни Трифон Ламбов.
За тазгодишното, 27-мо издание на театралния фестивал, се очаква участие на български любителски театри от Торонто - Канада, Болград - Украйна, Тараклия - Молдова, Цариброд - Сърбия и Перуджа - Италия. Традиционно, в рамките на седмица, на сцената в Тополовград се очаква да се изявят 19 театрални трупи от цялата страна и чужбина, селектирани при сериозна конкуренция помежду си от специална комисия.
Сред сериозните проблеми в читалищната дейност Ламбов посочи хроничния недостиг на средства. „Недостигът е сериозен. Не може читалище с десет-дванадесет състава, с изключителен продукт, качествен, с 13 000 лв. за цялата година. Кого и къде да заведеш по-напред? Вчера приемахме на събранието бюджета, толкова останаха за дейност. За съжаление, това е най-голямата ни болка“, не скри емоции председателят. Той апелира средствата, които се дават от държавния бюджет за дейност на читалищата, да бъдат съобразени с активността и качеството на готовия продукт, който създават, а „не на калпак“.
„Общината помага, но за съжаление и тя е много бедна. Винаги са стояли зад нас и когато могат помагат“, категоричен беше Ламбов. Той изрази благодарност към кмета на общината Божин Божинов, без чиято подкрепа работата на читалището би била още по-трудна.
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
Зимата тази година не беше достатъчно студена, което доведе до преждевременно събуждане на някои овощни култури. Това явление беше забелязано още през февруари, особено в Северна България, където температурите бяха сравнително по-ниски, но недостатъчни, за да задържат всички дървета в покой. Преди десетина дни бяха регистрирани значителни..
И сега към една друга гледна точка, тази на потребителите, на фона на предстоящия протест на ресторантьори и хотелиери . Мъже бойкотират ресторанти с любимата си шкембе чорба заради цени , сходни по думите им с Париж и Лондон. Това е така, според създателите на кулинарната платформа за любители на шкембе чорбата Шкемб о гайд . Цените, според..
Жители на ардинското село Бял извор, махала Сара, сигнализираха за пореден път Радио Кърджали за дългогодишен проблем между тях и собственици на животновъдна ферма. Те твърдят, че животните от фермата - крави и овце, са пускани безпризорно, като по този начин влизат в градините им и унищожават продукцията. Освен това създават и..
Двама млади лекари пренебрегнаха много по-доходната работа във Франция и Шотландия иостанаха в България и дори в Кърджали, за да спасяват човешки животи. Д-р Кристина Бонева е офталмолог, а д-р Антон Бонев е рентгенолог. Говорят с жар за работата си още повече, че и за двамата изборът на тази професия е сбъдната детска мечта. Не премълчават, че..
Епизод 47 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" е много специален. Заедно с водещия Нурай Садулов в студиото е не кой да е, а Негово Превъзходителство Посланикът на Франция в България – господин Жоел Мейер, който отговаря на въпросите: Какво мисли за нашия край, харесва ли Родопите ? Какво е мнението му за българската кухня..
Първото за Кърджали състезание за баристи вече отмина, но емоцията и полъхът на новото, което надпреварата донесе в града, още дълго ще се усеща. В края на миналата седмица 14 участници влязоха в спор кой ще направи най-вкусното кафе и най-атрактивният кафе-коктейл и ще спечели титлата най-добър бариста на Кърджали. Младата Любомира Соколова изпъкна..
Инициативен комитет поема каузата за възстановяване на бюст-паметника на българския лекар, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, д-р Страшимир Дочков. Роден в Цариград, животът му е неразривно свързан със Свиленград, където работи до последните си дни. Станимир Гелимачев от комитета разказва за инициативата...
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478