"На 15 април 1452 година, в село Анкиано, окръг Винчи, е роден Леонардо Да Винчи, т.е. Леонардо от Винчи... На 15 април 1874 година е организирана първата изложба на импресионистите в Париж- в едно старо фотографско ателие. Така те поставят началото на всички модерни течения. А за мен тези факти си ги тълкувам, дори да прозвучи нескромно, като моя интимна творческа символика."
В елегантното звучене на френски шансон вписваме днес разговора ни в "Калейдоскоп" с художника Красимир Кръстев, автор на изложбата от шаржови рисунки "Моите съграждани, част втора", подредена във фоайето на Държавен архив Видин. Произнесеното обаче признание ме накара да надникнем и в другата му изложба- "Vertical art", ще рече "вертикално изкуство", подредена в голямата зала на видинската художествена галерия "Никола Петров". И да отворим пътьом темата за избора на художествени техники и художествени обекти.
"Не какво е нарисувано, а как е нарисувано е въпросът в изкуството"- казва нашият събеседник.
И макар че от много години е запленен от импресионизма, в творбите на Краси Кръстев от новия му творчески цикъл и в техниката, и в избора на обекти, ясно се припознава българската следа.
Същия български "родов белег" припознавам и в новите му "вертикални платна".
"Искам натюрмортът да е чисто български. Защо не?! Аз предпочитам да използвам предмети от нашия бит- разпознаваеми във фолклора, предмети от нашето минало, които не се намират на други места но Света. Вярвам, че това го прави уникален и по-интересен", обяснява художникът.
Колкото до колекцията от шаржове, Краси Кръстев насочва вниманието ми към някои от шаржовете, сред които са артистичното семейство Георги Петров и Анета Дръгушану; видинският феномен Ставри Калинов; аранжорът Милко Балуцов и Сашо Каменов- приложник и плакатист; художниците Кръстьо Кръстев, Данаил Митруцов, Евгени Петров, Богдан Александров, Александър Александров и Тома Томов; журналистът Тотка Нинова и музикалният педагог Стефка Йовчева; секретарят на читалище "Цвят" Любомир Илиев и скулпторът Александър Пройнов-Апер; художниците Валери Никифоров и Цветан Тимотеев...
"Аз ги наричам портретни рисунки. Не е задължително този портрет да е точен, с всички детайли на портретувания. Важен ми е онзи детайл, който носи идеята за конкретния човек. Тук са портретните рисунки на четирима наши приятели и колеги, които вече не са живи. Сред тях е моят баща- създателят на школата по изобразително изкуство "Жул Паскин" Кръстьо Кръстев", споделя Краси Кръстев.
Портретни рисунки- правени с пестелив, но точен щрих. Изработени с уважение, добронамереност и елегантно намигване към хората, станали обект на артистичния избор на Краси Кръстев.
Всички те- цялата колекция "Моите съграждани, част втора", още с подреждането си в изложба, вече са станали собственост на Държавен архив Видин.
Авторът на творбите е прибавил към всеки шарж кратка справка за човека- обект на неговата четка.
Е, да, няколкото изречения, написани от приятел и колега, не са със стойността на подробна биография.
Но носят много ценния автентизъм на казаното от съвременник, който живее в същото време, бори се със сходни страхове и битовизми, върви след своите творчески търсения, спасява както може своите човешки ценности...
С поредното си дарение на Държавен архив Видин художникът Красимир Кръстев прави своята поредна стъпка в съзнателно избрания от него човешки, творчески и граждански модел на поведение- да е себе си, да е видинчанин, да е българин.
Артистичната точка в днешното издание на предаването "Калейдоскоп" слагаме с песента на Силви Вартан "Марица". Съвсем не случайно.
Марица е реката на нейното българско детство. Реката на нейния баща. Реката, която не е география, а кръвна връзка за родената в България световноизвестна звезда.
Силви Вартан живее във Франция много над десет пъти по толкова години, колкото е живяла в България, но пази в духовните си територии своята България. И тази любов тя възкресява в творчеството си.
Днес е понеделник след Великден. Христос Возкресе, приятели!
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..
"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..
На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, в столичната галерия Gifted Sofia беше открита международна изложба, посветена на кирилицата в графити. Събитието се организира за втора поредна година, а куратор е известният в графити-средите варненски стрийтарт артист Алекси Иванов, на когото принадлежи и..
Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина над земи и култури. В дните преди 24 май в Българската академия на науките бе открита изложба за..