"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!"
Това казва преди повече от две столетия в своята „История славяноболгарская” Паисий Хилендарски – една от най-почитаните фигури в нашата история, допринесъл за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането.
Делото на Паисий и днес е повод за гордост и преклонение сред родолюбивите българи. Доказва го потокът от туристи, които целогодишно посещават най-новия музей в Копривщица, представящ града като просветен център през Възраждането. Той се помещава в Доросиевата къща, подредена в типичния копривщенски стил. За неговата дейност разказва уредникът Светлана Мухова.
"Ние показваме историята на копривщенската възрожденска просвета, като се започне още с времето на килийното училище. То е тази форма на просвета, която се запазва в България и след падането на страната ни под турско робство. В Средновековна България сме имали големи философски школи, но след османското нашествие тези високо просветени книжовници напускат страната. Делото им замира, но се запазват църковните училища, които през тежките векове съхраняват българската култура и писменост.
Затова е грешка да се говори пренебрежително за килийната просвета. Килийните училища са поддържали грамотността сред населението, а в Копривщица те са създадени още през XVI – XVIII в. Тук са съществували метоси на Рилския и Хилендарския манастир. Именно това е запазило българската писменост и вяра, а по-късно личности като Паисий събуждат и националното съзнание на българите. Самите български революционери, нямаше как да съществуват без нашите духовни будители, които векове наред са поддържали българщината сред поробеното население".
В копривщенския музей на просветата са показани две възстановки на килийно училище и на взаимно училище. Там килийното училище е представено в неговия малко по-светски вариант.
В края на XVIII – XIX в. тези училища напускат метосите и много местни занаятчии и по-грамотни хора започват да се занимават с преподаване. Имало е обущари, бояджии, които едновременно със занаята си са ограмотявали и ученици. "При нас сме показали този тип килийно училище. Там е тезгяхът на абаджията и до него масичката, на която са подредени църковните книги" – казва Светлана Мухова и продължава:
Министерството на туризма връчи своите годишни институционални награди в бранша. На стилна церемония във Военния клуб в София бяха отличени победителите в 16 категории, излъчени след онлайн гласуване, провело се в периода 13 ноември – 5 декември 2018 година. Специално видео обръщение до гостите на събитието изпрати председателят на Световния..
България е малка по своята площ и на картата на Европа понякога по-лесно ще я разпознаете по фóрмата, но не и по името, което липсва. Обаче този, който опознае страната ни, няма как да не признае достойното ѝ място на европейския континент: заради богатата история, щедрата природа, пъстрите традиции и мистериите, които я обвиват. Една от тези..
„Боже, благодаря ти, че ни удостои да видим изгрева на слънцето и днес, позволи ни да видим и залеза на този ден“ – с такава молитва и благодарност за живота е започвал всеки нов ден в малкото село Гумощник в близост до Троян. Районът е известен с многобройните си исторически и природни забележителности, а не малка част от тях се намират в с...
Сезоните сменят лицата си, а ние – в постоянни мисли за ежедневните битови проблеми, загубваме връзката с природата. Трупаме грижи, години, а неудовлетворението смачква душите ни. Но ако само за един ден се отскубнем от хватката на материалния свят, успяваме да чуем песента на природата, която бързо ни зарежда с безвремието си и изпълва..
Няколко са планините около София, които предлагат възможност на жителите и гостите на столицата да разтоварят сред природата от забързания ритъм и проблемите на пренаселения град. Една от тях е Люлин. Тя е по-слабо популярна сред туристите в сравнение с Витоша, в чието подножие се намира столицата. Затова пък можете да скитате с часове из меките..
Ако се чудите накъде да поемете на релаксиращ преход в планината през слънчевите дни на циганското лято, можете да спрете избора си на Понор. Това е карстова планина, разположена в централната част на Западна Стара планина. Най-високата ѝ точка е връх Равно Буче (1499 м), за чиято форма можете да се досетите от названието му. Просторните плата..
Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект. Така патриархът на българската литература Иван Вазов вижда Хисаря преди повече от 130 години. Според краеведа Атанас Кънчев, Вазов обичал да се разхожда по залез из..