"Картината, песента, книгата- са същността на моя живот", казва Иван Христов.
"Изложбата посвещаваме на 115 години от рождението на нашия именит земляк, световноизвестен пейзажист. С Видин са свързани неговите първи стъпки. Връща се и рисува Видин и в зрелите си години. Посетителите на изложбата ще видят в картините му чара на стария Видин, природните красоти на Белоградчик, но и любими негови кътчета от цяла България. Тъй като авторът твори почти в цялата страна. В изложбата са представени както творби от ранното му творчество, така и платна от различни периоди от живота му. Опитали сме се да направим едно цялостно изследване на Иван Христов. Топлината в картините му е следствие и от използването на една техника, наречена цветна имприматура- полагането в началото на работата по картината на един равен тон, с който покрива платното, и от който после маестрото "вади" цветовете. Това е една техника, която са използвали старите майстори. Иван Христов я е познавал и е един от малцината, които най-умело са я интерпретирали. Той е един от класиците на пейзажа", каза за автора Богдан Александров, уредник във видинската галерия "Никола Петров".
А ето как видинската художествена галерия "Никола Петров" представя автора: Иван Христов е роден на 19.01.1900 година във Видин. През 1919 година учи във Втора мъжка гимназия в София. Завършва "Живопис" при проф. Никола Ганушев в Художествената Академия в София. От 1927 до 1932 година учителства в Трявна и Пловдив. През 1942 година работи в Държавната художествена галерия в Пловдив, след което се установява като художник на свободна практика в София.
Отдаден е почти изключително на пейзажната живопис. Още в началото на творческия си път се оформя своеобразния му живописен почерк, който с малко вариации остава характерен за цялото му творчество. Контрастните съпоставяния на дълбоки тонове, стигащи до черното, с ярки светли багри, както и нервните, поривисти движения на четката стоят в основата на живописно-техническия похват на художника.
Тези вечни изяви на световната култура се е случвало да се осъществяват едновременно и плодоносно в таланта на един творец, стопляни от един избухващ огън, от един благороден стремеж към красотата- нравствена предпоставка в изграждането на общочовешките, обществените идеали. Случвало се е от тези изяви да се е развивала онази, която е залегнала дълбоко в индивидуалното духовно начало, и се е явила като предразположение на твореца.
Иван Христов показва завиден дар да превръща обикновените наблюдения над природата в емоционално изкуство. Той е един от малкото български художници, който без колебание през цялата си творческа дейност възвеличава пейзажното изкуство- изключително българския пейзаж, нашия град, нашата къща, нашата улица, нашата природа. Иван Христов ги одухотвори- и те заживяха в представите на зрителя като природа, като град, като къща. Те принадлежаха само на неговите платна и на българското изкуство. Чрез неговото изкуство ние заобичахме романтиката на Трявна- онзи град, който приобщи Иван Христов като свой син, изпитахме интимността на Копривщица. Христов ни поразява с монументалния вид на Търново и Пловдив, възвеличени неподражаемо от неговата четка, със своеобразната приказност на Белоградчик, Мелник, Балчик, Видин, Родопите, Созопол, със строгостта на възрожденската архитектура на притаените сред планините манастири- Рилски, Бачковски, Преображенски.
От 1924 до 1974 година Иван Христов има 50 самостоятелни изложби. Излага в Рим, Генуа, Варшава, Букурещ, Берлин.
Иван Христов е награден с орден "Кирил и Методий" I степен. Със златен медал на Международната изложба в Париж през 1938 година. Носител е на званието "Народен художник". Умира на 27.03.1987 година в София.
Силата на неговата живопис се крие в безпределната сила на любовта му към българския пейзаж, любов изявила се в онзи сложен път, който той измина в стремежа си да разкрие прелестите на нашата, българска природа, на нашия старинен град, одухотворен от своята история, архитектура и колорит. (Изготвил: Красимир Кръстев)
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..
"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..
На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, в столичната галерия Gifted Sofia беше открита международна изложба, посветена на кирилицата в графити. Събитието се организира за втора поредна година, а куратор е известният в графити-средите варненски стрийтарт артист Алекси Иванов, на когото принадлежи и..
Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина над земи и култури. В дните преди 24 май в Българската академия на науките бе открита изложба за..