Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. до днес в края на лятото, в рамките на 10 дни. Тази година фестивалът ще се открие на 28 август. Художници, музиканти, режисьори, актьори, поети и писатели се срещат в Созопол, за да представят най-доброто от актуалната културна продукция. В Златния фонд на Българското национално радио откриваме интервю със създателя на фестивала проф. Димо Димов – прочут български цигулар:
В момента, в който узря идеята за „Аполония“, музиката беше поставена наравно с всички други изкуства и ако днес, гледайки назад, си давам сметка за нещо, не е случайно това, че аз никога не съм дърпал чергата към музиката. Считам, че за себе си и за музиката направих достатъчно много, а пък за това обединение на хората на изкуството, за това разкрепостяване, особено в ония времена преди промените, това беше много важно. Не знам доколко съм си давал сметка, че хората са го разбирали като разкрепостяване, но смятам, че имаше един протест в това търсене на контакт, в това споделяне на идеи и в това съпреживяване в изкуството. Нещо, което „Аполония“ според мен успя да запази през годините. Свободният дух навремето беше под похлупак и който отвореше бутилката, духът понякога го унищожаваше. Сега вече свободният дух зависи само от нас, надявам се. Струва ми се, че много по-лесно той може да намери своята изява. Аз смятам, че залог за това ние да запазим чистотата на нещата, са младите артисти, които се възпитават не само у нас, а израстват и в чужбина. Ние се стараем да им дадем място за изява тук и в този непрестанен диалог да се ражда хубавото.
На „Аполония“ е участвал и Камерния ансамбъл „Софийски солисти“.
Миналата година „Аполония“ чества своята 30-годишнина с богата програма. Един от акцентите в нея бе концертът в памет на големия оперен певец Никола Гюзелев, който през 1984 година открива празниците на изкуствата в новопостроения амфитеатър на Созопол с думите: „Пазете този фестивал.”
В продължение на три десетилетия той не само е опазен, но и превръща морския град Созопол в културно средище, в което се срещат театър, музика, литература, кино, балет, пластични изкуства, архитектура, разказва артистичният директор на „Аполония“ Маргарита Димитрова:
Ако преди 30 години местните созополчани гледаха на нас по един не много хубав начин, сега ни очакват с нетърпение да отидем в града и да направим нашите събития. Созопол се превърна в културен и туристически център. Мисля, че„Аполония” даде тласък за това. Всяка година ние се опитваме да представяме най-доброто, най-любопитното.
Поетесата Мирела Иванова, една от честите участници в празника на изкуствата, беше оприличила „Аполония” на жена, разпростряла дългата си коса из целия крайморски град. В началото на четвъртото си десетилетие, тя продължава да очарова и привлича като красива жена, застанала на брега на морето, вдъхновявайки те да я нарисуваш, да й напишеш стих, да й посветиш музика.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на..
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете - комар играх с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..
Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..
Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..