За мен цигулката не е просто обикновено парче дърво. Тя е живот. Тя е нещо, което отнема всичко - казва Дина Шнайдерман и отдава на цигулката целия си живот. Първо в Москва с учител Давид Ойстрах, след това в България с прекрасен партньор на сцената и в живота Емил Камиларов, а в последните години отново заедно с него в Швеция. Освен концерти и записи те създават и няколко състава - в София Българския камерен оркестър, в Упсала камерен ансамбъл и международен музикален фестивал. След смъртта на Камиларов тя създава в София международен фестивал на негово име.
Сред многото награди могат да бъдат отбелязани „Жена на годината”, определена в Оксфорд през 2003, Genius laureate присъдена ѝ от Американския биографичен институт за заслугите ѝ като цигулар и диригент, носител е на орден „Стара планина” в България и на шведския златен орден „Илис Кворум” за „продължителната ѝ и важна работа на шведската музикална сцена“. Шнайдерман е „Доктор хонорис кауза” на Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София.
Името ѝ присъства и в книгата на рекордите „Гинес”, след като през 2001 г. изпълнява деветнайсет големи сонати за цигулка и пиано на Моцарт за седем чàса.
Изучаването на дадено произведение е изследователски процес. Нотите не са просто точки върху начертани линии. Те са език, посредством който композиторът говори с нас и ние сме длъжни да изучим този език, за да разберем какво иска да ни каже. Благодарение на нотите оцелява връзката ни с композиторите, разказва Дина Шнайдерман. Затова в репертоара ѝ освен най-големите цигулкови творби от различни композитори присъстват и такива от съвременни композитори като Дмитрий Кабалевски, Панчо Владигеров, Димитър Христов, Луиджи Кортезе, Ингер Вилкстрьом, Хокан Ларсон - творби писани или посветени на нея.
В предаването ще звучат записи осъществени през годините с оркестъра на радиото, а в звуковия файл може за дуете запис на концерта за цигулка и оркестър №5 от Волфганг Амадеус Моцарт записан през 1961 г. с оркестъра на радиото под диригентството на Васил Стефанов.
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..