Хирург от бургаската болница спаси от ампутация краката на бездомник

Тодор остава без дом преди 3 години, когато съпругата му умира, а роднините й го принуждават да напусне общинското жилище, в което живее. От този момент започва съдбата му на бездомник. Няма деца, няма близки, няма и постоянна работа. И така се е озовал на улицата. От 3 години обитава с други бездомници изоставени бараки близо до онкологичния център в Бургас. Преди 8 месеца Тодор се обръща за помощ към благотворителната организация “Каритас“, която се грижи за близо 40 бездомници в града. С него се среща социалния работник Таня Михаил:

Един ден Тошко се яви в офиса. Някой му е казал, че “Каритас“ дава храна. Изглеждаше като изпаднал човек на улицата – недобре с хигиената, но общо взето си вървеше нормално, нищо не го болеше или поне не ни казваше, че нещо го боли. Може би декември месец го видяхме, че изведнъж започна много да отслабва и малко трудно да върви. Питахме го какво има, а той казваше: “кракът ми отдолу ме боли“, но така и не се разбра какво става с този крак. Изведнъж на 20 декември разбираме от другите му приятели, че Тошко въобще не може да стане от леглото. Извикахме Бърза помощ, видяха, че краката са надути, с гангрени, взеха го в спешното. Хирурзите са казали, че щом няма осигуровки нищо не могат да направят и режат стъпалата.

Когато Тодор се обръща за помощ към съдовия хирург д-р Борислав Тръпков, той е в много тежко състояние. Не е героизъм, нормална практика е да помагам на болни хора, каза скромно бургаският лекар:

Беше в много тежко състояние – интоксикиран, с превръзки, правени преди седмица, инфектирана рана в двата крака. Раните изглеждаха като диабетна гангрена. Десният крак лесно се повлия от лечението, но левият – по-трудно.

Тодор отново ще бъде трудоспособен, каза още д-р Тръпков. Сега за него е важно да се възстанови напълно и да си намери работа. А искаха да ми ампутират краката, припомня си 63-годишният мъж:

Единият крак е оздравял. Сега и другият ще оздравее. Спаси ми ги краката този човек. Сега съм при бездомните. Сега като изляза дано се оправя, да си намеря работа и квартира. Благодаря на лекаря много, много! Да е жив и здрав!

Не е героизъм, но е проявена човещина, благородство и съпричастност от един бургаски лекар. А сега, за да се върне Тодор към нормалния живот, трябва да си намери работа. Ако четете тази история и може да помогнете - направете го, защото ще спасите най-ценното - един човешки живот!

Тодор е работил като ел. техник и по ирония на съдбата дори в бургаската болница. Има 25 години трудов стаж и 13 точки не му стигат, за да се пенсионира.