Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нови екзопланети откриха български учени от катедра „Астрономия“ на СУ

екзопланети
Снимка: СУ

Нови екзопланети откриха български учени от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Те обикалят около звезди, различни от Слънцето. Това се случва в сътрудничество с германския Института по астрономия „Макс Планк“. Най-близките екзопланети са на 936 светлинни години, а най- далечните на 1300 светлинни години. Какво следва от това пред БНР разказа доц. д-р Владимир Божилов от катедра „Астрономия", старши изследовател към проекта EXO-RESTART.  

Звездата, намираща се на 936 светлинни години, е дом на поне две планети, обясни той в предаването "Хоризонт до обед". 

"Те са много по-големи от газовия гигант Юпитер-най-масивната планета в нашата звездна система. Едната е 6 пъти по-масивна, а другата-8 пъти. Те са газови гиганти от типа „топъл Юпитер“-разположени са по-близко до своята звезда в сравнение с нашия Юпитер. По-близката до звездата планета прави две обиколки за същото време, за което външната прави една. Това е т.нар. орбитален резонанс".

За по-вътрешната планета годината продължава 78 дни, а за по-външната-156, обясни още  доц. Владимир Божилов. 

"Това е втората открита планетна система в света, която има такава архитектура. Тук екипът, ръководен от български учени, изследвайки планети като тези, може да разбере повече за начина, по който се е образувала и нашата Слънчева система. Това е една от ключовите задачи на проекта, изпълняван в България. Не само се подобрява знанието за екзопланетите, но и се откриват нови светове, които да помогнат да разберем защо Слънчевата система е в този вид".

доц. д-р Владимир Божилов

Другото вълнуващо откритие е на 1300 светлинни години от Земята, посочи доц. Владимир Божилов. 

"Две планети, които са много по-малко масивни от Юпитер. Едната е 8% от неговата маса-тя е една от най-малко масивните планети, откривани някога, другата-70%".

Методът, по който се откриват, не е само на лъчевите скорости, а е съчетан с данни от космически телескопи, обясни той.

"Предстои тези открития да стигнат до цялата научна общност. Други научни екипи могат да обогатят своите изследвания. Така ще подобрим теоретичните модели. Ще увеличим също броя открити екзопланети и техния тип".

Търсенето на екзопланети е свързано с въпроса дали животът е уникален, поясни доц. д-р Владимир Божилов. 

"Търсим и планети-близнаци на Земята. Преди около месец беше открита скалиста екзопланета с размери, близки до тези на нашата. Това е планетата Волф и е един от най-добрите кандидати за близнаци на Земята. Има още много близнаци, но не е ясно дали там има живот. Въпрос на 10-15 години е за следващите научни пробивии и следващите космически телескопи. През следващия месец ще бъде изстреляна мисията „Спътници на Юпитер“, която ще търси характеризирането на тези спътници като потенциални домове за извънземен живот"

Преди 7 години в катедра „Астрономия“ на СУ стартира магистърска програмата „Астрономия и популяризация на астрономията“. 

"Не се изисква предварителна подготовка. Над 30 човека вече успешно я завършиха. Част тях създадоха Космическа академия за деца, която има над 1000 възпитаници на възраст между 5 и 15 години. Една от целите, които имаме в катедра „Астрономия“ на СУ,  е да позволим повече хора да се занимават и да правят наука, независимо от тяхната предишна подготовка"

Цялото интервю на Добромир Виденов с доц. Владимир Божилов може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени