За трети път в България миналата неделя се проведоха избори за депутати в Европейския парламент след влизането на страната ни в ЕС през 2007 година. Със своя вот българите изпратиха в Страсбург представители само на проевропейски партии и „заключиха в мазето” ултранационалистическите формации като „Атака”. Но българите изпратиха и предупреждение към ЕС – изборната активност едва надхвърли 35%. Редица анализатори тълкуват този процент като знак на разочарование от обединена Европа, след първоначалния възторг преди осем години.

Колкото и да се твърди, че изборите за европейски парламент са едно, а изборите за национален парламент – друго, България не направи изключение от останалите страни-членки на ЕС. Да, избирателите гласуваха, за да определят своите 17 евродепутати, но с явното намерение да насърчат или накажат родните партии за техните дела в страната. И колкото и да се търсят нюанси и оправдания, каквито и еквилибристики да се правят в тълкуването на резултатите, българите наказаха социалистите и техния кабинет Орешарски, създаден в коалиция с ДПС и с негласната подкрепа на националистическата партия „Атака” преди по-малко от година. Така дадоха нов шанс на консервативната ГЕРБ и на нейния харизматичен лидер Бойко Борисов. За БСП беше поредната загуба, за ГЕРБ – поредната победа.

Вотът се проведе на фона на латентна политическа нестабилност, на икономически застой и на растящо социално недоволство в България. Правителството на Орешарски, противно на обещанията, не успя досега да противодейства ефикасно на корупцията, престъпността и произвола на монополите. На този фон настъпиха тежки времена за Сергей Станишев. Голяма част от електората на неговата партия е предимно с русофилски настроения. Тези хора го наказаха като не излязоха да гласуват или не гласуваха за БСП заради позицията на партията и правителството на Орешарски в подкрепа на санкциите на ЕС срещу Русия. Освен това БСП вече твърде много се отдалечи от социализма и се превърна в кръг на интереси с говорител Станишев, поради което много българи със социалистически убеждения също не се явиха пред урните.

Непосредствено след вота Станишев взе българите за наивници и по детински обясни, че БСП не е изгубила изборите, защото сборът от нейните 4 мандата в европарламента плюс четирите мандата на коалиционния партньор ДПС прави осем, т.е. повече от шестте мандата спечелени от ГЕРБ. На тази опорна точка първоначално стъпи и иначе интелигентния оратор и лидер на ДПС Лютви Местан. По-късно обаче се коригира и започна да се оглежда за нови партньори след неизбежните, по неговите думи, предсрочни избори. И така, безусловната победа на ГЕРБ и провалът на нейния основен съперник БСП на току що отминалите евроизбори предсказват горещо политическо лято. Желанието на ГЕРБ да вземе час по-скоро властта и нежеланието на БСП и компания доброволно да се оттеглят от нея най-вероятно ще предизвикат в близките седмици и месеци напрежения и турбуленции не само в парламента и политическите централи, но и нова вълна масови антиправителствени протести по площадите. Впрочем, в централата на БСП вече се чуват гласове за колективна оставка на ръководството на партията начело със Сергей Станишев. От друга страна утрешният вот на недоверие на правителството – иницииран от ГЕРБ още преди изборите заради провала на управляващите в енергийните политики – надали ще събори премиера Орешарски. Политическото лято наистина ще е горещо в най-бедната страна в Европейския съюз, България.