Истинско бижу в подножието на Витоша е Боянската църва „Св. Никола и св. Пантелеймон“, която преди 41 години е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Съхранила уникални предренесансови стенописи вече 761 години, църквата все още пази неразгадани тайни, като например чия е ръката, изрисувала красивите фрески. 240-те изображения са шедьоври на византийската и българската школа от XIII век и съдържат редица новаторски елементи.
Свети Никола е патрон на долния етаж на обителта, служил за общоселски храм. Там са изографисани 18 сцени от житието му, някои от които се срещат рядко в църковната живопис. Тук е и най-стария портрет на Свети Иван Рилски, покровител на българския народ. Както и единственото в света, според Андрей Грабар, изображение на Христос като юноша във фреската “Исус сред книжовниците в храма”.
Горният етаж, посветен на Свети Пантелеймон, бил семеен параклис на севастократорите (управители на Софийска област по онова време) Калоян и Десислава. При природен катаклизъм още през Средновековието покривът пострадал сериозно и по-голямата част от стенописите са безвъзвратно изгубени. Сега посещенията в църквата се извършват при специален режим.
Надникнете зад зидовете на храма чрез публикацията „Боянската църква – паметник под егидата на ЮНЕСКО” от колекцията на Радио България.
Редактор: Елена Каркаланова
Снимки: historymuseum.org
През уикенда развалините на римската колония Улпия Ескус ще приютят античен фестивал под наслов „УЛПИЯ ЕСКУС MMXXIII". На 23 септември за първи път от векове, по улиците и пред храмовете на един от най-бляскавите някогашни градове по поречието..
На 14 септември Църквата отбелязва Кръстовден. Той е сред Дванадесетте велики християнски празници, на който отбелязваме намирането на Светия Кръст, на който е разпнат Иисус Христос. Според църковното предание, кръстът е открит в Йерусалим през IV век..
Развитието на туризма у нас накара много българи и чужденци да търсят по спокойни и уединени места, в които да избягат от пренаселените градове и някои курорти. А Странджа, която все още се слави като една от най-неизследваните български..