Всяка година в навечерието на 15 септември възниква любопитният въпрос: Защо точно на тази дата започва учебната година в България, винаги ли е било така и как е протичал учебният процес? Отговор дават исторически данни за началото и края на учебната година по българските земи преди и след Освобождението (1878 г.) и в съвременна България, които се съдържат в отчети, правилници, наредби и други документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово.
"През Възраждането в килийните училища, които се създават през XVIII и началото на XIX век и дават предимно религиозни знания, учебната година не е свързана с конкретна дата – разказва историкът Веселин Лазаров, главен уредник в музея. – На места се преподава само през зимата, на други – през цялата година, а училището затваря врати само по време на църковните празници. По-късно, във взаимните училища, също липсва точна дата на началото и края на учебната година. Рамките се определят най-вече от т. нар. "спазаряване на учителя", което обикновено се случва за 6 месеца – от Димитровден (26 октомври) до Гергьовден (6 май)."
От средата на XIX век се пристъпва към изработването на школски закони, които установяват и по-определена като време учебна година. Тя започва в края на август или началото на септември и завършва през юни, като за децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно.
Въпросът за продължителността на годината постепенно се решава на учителските и епархийските събори през 70-те г. на XIXвек. На събора в Шумен от 1873 г. се изработва "Устав на селските училища", според който учебната година за тези деца трябва да бъде 9 месеца. На този събор се приема като задължително началното образоване на децата, а учебната година да започва от 15 септември точно след Кръстовден (14 септември).
"След Освобождението традицията не се прекъсва – продължава Веселин Лазаров в интервю за Радио България. – Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес. През 1879 г. с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, по това време управляващ Отдела за народното просвещение и духовните дела, се определя за начало на учебната година датата 1 септември. На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 г."
По времето на просветния министър Стоян Омарчевски (при управлението на БЗНС 1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете трябва да започва на 15 септември и да завършва на 12 юли, за селските училища тя завършва месец преди това – на 15 юни, а по време на Първата световна война краят на учебната година се запазва и само в градовете децата приключват три седмици по-рано.
"Промяна има през 1952 г. и тя е свързана с рамките на учебната година под влияние на образователната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобалната система за оценяване на знанията и т. н. Моделът се оказва неприложим за българската образователна система, която е с дългогодишна традиция – обяснява Веселин Лазаров – и от 1957 г. до днес началото на учебната година е 15 септември."
През 2011 г. тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави неуспешен опит за връщане на старата дата 1 септември. Още едно предложение – учебната година да започне от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 г. Но учениците отново ще прекрачат прага на школото днес, на 15 септември. На добър час!
Снимки: Национален музей на образованието – Габрово (НМО – Габрово)
Експертен кабинет в условията на политическа криза е единственият възможен вариант. Тази позиция изрази председателят на парламентарната група на “Има такъв народ” Тошко Йорданов на консултациите при президента Румен Радев за съставяне на..
Министерството на външните работи (МВнР) предупреждава българските граждани да не пътуват в част от Италия заради лошо време. В съобщение на ситуационния център на министерството се изтъква, че проливните дъждове, обхванали област Емилия-Романя,..
България отговаря на 3 от Маастрихските критерии за присъединяване към еврозоната, но все още не изпълнява целите за устойчивост на цените и инфлацията, се посочва в доклад на Еврокомисията, предава БТА. България засега не отговаря на изискванията..
Едно от висшите училища у нас, което предлага специалности с възможност за обучение на френски език, е Нов български университет (НБУ). Сред тях са..
"Много малко му трябва на човек, за да създаде условия за това да бъдем заедно" – думите са на младия Станислав Грозданов и се превръщат в движеща сила..
Арменската общност в Бургас ще представи свои традиционни ястия на 25 юни от 10.30 ч. в Етнокухнята на Етнографския музей на улица "Славянска" 69...