Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да събудиш един народ – светла мисия през вековете

Снимка: БГНЕС
Чуй новината! Чуй новината:

Българите сме сред малкото народи, които имат свой празник на духовността — Денят на народните будители. Отбелязваме го всяка година на 1 ноември, за да отдадем почит, но не на владетели или военни герои, а на хората на духа – онези българи, които са пробуждали нацията за свобода, знание и достойнство в мрачните години на потисничество. 

Днес, във века на високите технологии и на изкуствения интелект, тези личности ни връщат към ценностите, знанието и идеята, че свободата започва от просветата и от духовността.

Думата "будител" идва от "будя" – човек, който изважда другите от мрака на невежеството. Будителите са писатели, учители, книжовници, духовници, революционери и просветители, т.е. хората, които със слово и пример са запалили искрата на българското самосъзнание, пробуждайки чувството за принадлежност, за език и род.

Началото на празника е поставено още през 1909 г. в Пловдив, а през 1922 г. Народното събрание го обявява за официален ден на "всички заслужили българи". Идеята идва от министъра на просвещението Стоян Омарчевски и правителството на Александър Стамболийски. 

Те избират 1 ноември – денят на свети Иван Рилски, смятан за първия български будител – монах, отдал живота си на вярата, добротата и духовното укрепване на народа.

С времето към примера на светеца се нареждат имената на Паисий Хилендарски, написал "История славянобългарска" ; Софроний Врачански  автор на първата печатна книга на новобългарски език; апостолът на свободата Васил Левски и поетът-революционер Христо Ботев; Петър Берон и Васил Априлов– основоположници на новото образование, и много други. 

Тези светли личности са "пробуждали" сънародниците ни всеки по свой начин – с перо, вяра или оръжие. Така, с култура и знание будителите градят основите на модерна България, вдъхвайки самочувствие и любов към родината.

Днес Денят на народните будители е един от най-обичаните български празници. В училищата децата рецитират стихове и палят свещи пред портретите на духовните ни предци, защото истинската свобода започва със знанието и защото будителите не са само в миналото – те живеят у всеки, който буди ума и сърцето на другите.


Снимки: oborishte.bg, БГНЕС, Ина Кобусен, БТА 
По публикацията работи: Марта Рос


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Най-топлите дни на лятото са свързани с култа към огъня

Три дни в средата на юли се радват на специално внимание в българския календар. Това е най-топлото време в годината и народът ни красноречиво нарича 15, 16 и 17 юли Горещници. По този начин предците ни почитали необузданата сила на огъня, който идва..

публикувано на 09.07.25 в 11:55
Валери Петров (1920-2014)

105 години от рождението на рицаря на българското слово – Валери Петров

Навършиха се 105 години от рождението на акад. Валери Петров – поет, писател, сценарист, драматург и преводач. Роден на 22 април 1920 г. в София с рождено име Валери Нисим Меворах, той завършва медицина в Софийския университет. Известно време..

публикувано на 22.04.25 в 08:20

Цветница – с дъх на пролет и очакване на великото Възкресение

С дъх на пролет и очакване на великото Възкресение Христово, Цветница е сред най-обичаните празници в България . От ранна утрин хората изпълват храмовете, за почетат празника и да споделят радостта си молитвено на празничното богослужение. Освен..

публикувано на 13.04.25 в 06:30