Живееше в гората едно малко катериче на име Руми. То всеки ден отиваше със своите приятели на горската полянка, където играеха, беряха цветя, смееха се и се забавляваха на воля. През един есенен, дъждовен ден, Руми и..
Когато мама е била малка и е искала да ѝ разкажат приказка, нейният татко - моят дядо Митко се е шегувал, че ще ѝ разкаже за кокошката с пломбирания зъб. Сега мама и на мен така казва, а аз се ядосвам и викам „Няма такава приказка!“...
Шепот на изненада и въодушевление се понесе в класната стая още щом учителката се появи на вратата с наръч лозови пръчки под мишница. Очичките на третокласниците светнаха и те с несигурни усмивки предвкусваха вълнението на нещо интересно,..
Ооо, колко е синьо небето! Колко е ярко слънцето! И колко сладк и са гласовете на птиците! – възкликна Зрънцето, което току- що разпука зеления житен клас. За всичко това то беше само слушало и сънувало в зелената му пазва. И докато не спираше..
В едно малко градче, на север от тук, останало непокътнато от миналото, живеели немного хора. Те всички били задружни, вярвали си и се уважавали. Не познавали завистта, алчността и не се ядосвали за нищо. Децата ходели на училище и се учели на..
Няма нищо, спокойно, не плачи! Само си се охлузила, не е страшно! - дочух непознат глас до себе си, докато стисках разбитото коляно през сълзи. Тя стоеше до мен, с ръка на рамото ми и се усмихваше. Беше красиво момиче, с бяла кожа, дълга руса..
Сгушен в топла ниша между печка и диван, котарак дълбоко диша сит, доволен, сън заспал. Под дивана- в тъмна дупка скрит е старият мишок. Търпеливо чака, дебне своя враг за сън дълбок. И усетил на момента, че е време за игра, той на..
В сяко лято, още от съвсем малки аз, Вал, Ники, Рони, Ади, Дани, Ели и още много хора се събираме в малкото градче, откъдето са родителите ни и прекарваме там по три месеца в разходки, катерене по дърветата, плуване в езерото и смях. Не сме..
Н осеше се миризма на полимер. Огромни изцапани палитри бяха разхвърляни по паркета. Акрилната боя се стичаше във фугите и ги оцветяваше в мътни цветове. Четките бяха пръснати по всичките лавици в малката стая, обвита в ръждиви тонове. Напуканите..
Г радът още помни, след цели 20 години, той още помни моята лисица. Бях на 7 и живеех с мама и татко в едно градче. То бе толкова мъничко, че всички се познаваха. Гражданите бяха много интересни и по свой начин уникални. Например имаше едно..
