Тия Вълчева е от тях.
Тя живее в София, но преди 2 години открива благотворното влияние на лимеца. Общо взето сред търсещите здравословни форми на храна лимецът е хит. Нека кажем, че той е една от най-рано култивираните форми пшеница. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. Догрънчарски неолит.
Изследваните ДНК - отпечатъци водят към предположението, че лимецът първоначално е култивиран близо до Карадаг - област в югоизточна Турция, където са намерени голям брой земеделски поселища от споменатата епоха. В по-късни времена - през Бронзовата епоха, отглеждането му постепенно е намаляло за сметка на други култури, за да сведе до днешното му състояние на реликт - полузабравено растение, почти без стопанско значение, отглеждано като регионален вид в Мароко, Турция, страните от бивша Югославия и някои планински райони на Франция.
Интересното е, че лимецът е издръжливо растение. Той е почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо.
Геномът му е останал непроменен за векове.
Известно е, че съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо лимецът е толкова ценен - хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове! Освен за заместител на модерните пшеници във всекидневното хранене, лимецът е незаменим за хората, болни от целиакия. Целиакията е състояние, при което не се усвоява специфичен протеин (глутен), съдържащ се в житните култури, така че вместо да има хранителна стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за организма. Протеинът, влизащ в състава на зърното на лимеца - глиадин, се оказва нетоксичен за страдащите от целиакия хора. На тях лимецът дава надежда за вкусна храна и нормален, здравословен живот.
За първа поредна година в края на месеца ще се проведе и Празник на лимеца. Събитието е на 30 и 31 май в екоселищетокрай град Троян. На празника ще бъдат изнесени беседи за лимеца и здравословното хранене, а производители на здравословни храни ще сътворят богата кулинарна изложба-базар.
Защо лимецът е сред днешните суперхрани, къде се произвежда и защо не се третира с химически препарати? И как се прави питка от лимец – чуйте от Тия Вълчева.
Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения...
Хлябът има огромна символика в нашата култура и е събирателен образ на почти всички традиционни ценности, казва Атанаска Терзийска от “Мрежа хлебни къщи София ”. Пред Радио София тя обясни, че има определени характеристики на обредните хлябове - те трябва да бъдат замесени с бяло брашно, което се пресява три пъти. Освен това се приготвя с домашен..
Над 30 000 дръвчета са засадени на територията на Столичната община през 2024 г. Отчетен е и 30% ръст на дърветата, които са прихванати след засаждане, заради подобрения в поливните дейности. Повече от 1 000 едроразмерни дървета са засадени през 2024 г. - от общо 4200 нови в градската среда, съобщава БГНЕС. През пролетта са засадени 700 дървета..
През днешния ден в Столичната община, започват преговорите за подписване на Колективния трудов договор между работниците и ръководството на столичния „Автотранспорт“. Новината беше обявена в петък от кмета на София Васил Терзиев, който се срещна с протестиращите от столичния автотранспорт. Тогава столичният градоначалник увери, че заплатите и..
В ранните часове на деня от запад-северозапад облачността ще продължи да се увеличава, но все още ще е без валежи. Над източните райони ще преобладава ясно време. Ще духа до умерен южен вятър. Минималните температури ще са предимно между минус 3° и 2°, в София – около минус 4°, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. През..
Днес гостуваме на коледното село Чавдар. Защо наричат това място швейцарското село Чавдар? Първи гости са ни братята Тодор и Петър Нешкови от Чавдар, собственици на бутикова мандра: "Всичко постигнато е с уоритост и желание, поставили сме летвата доста високо и хората очакват много от нас. Работим като екип по доста тежки теми - горски фонд и др...
Куизът е с водещите в Радио София - Божидар Янев и Боян Бочев. Кой от тях познава по-добре историята на столицата? Предаването е посветено на предстоящия куиз на Бохемска София на 23 декември.