Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лимецът е суперкултура за здраве и тонус

От лимец се прави здравословен хляб, но тази култура може да замести и ориза, да се приготви дори напитка
Въпросът доколко е истинска храната, която консумираме всеки ден и с която храним децата си, вече не е толкова нов. Не е толкова далечно назад и времето, когато на малкото хора, осмелили се да говорят на висок глас за вредите, които нанасят на човека и природата новите технологии в селското стопанство и хранителната индустрия, се гледаше като на сектанти и маргинали. Сега вече този тип хора не са никак малко и в последните години броят им нараства.

Тия Вълчева е от тях.
Тя живее в София, но преди 2 години открива благотворното влияние на лимеца. Общо взето сред търсещите здравословни форми на храна лимецът е хит. Нека кажем, че той е една от най-рано култивираните форми пшеница. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. Догрънчарски неолит.

Изследваните ДНК - отпечатъци водят към предположението, че лимецът първоначално е култивиран близо до Карадаг - област в югоизточна Турция, където са намерени голям брой земеделски поселища от споменатата епоха. В по-късни времена - през Бронзовата епоха, отглеждането му постепенно е намаляло за сметка на други култури, за да сведе до днешното му състояние на реликт - полузабравено растение, почти без стопанско значение, отглеждано като регионален вид в Мароко, Турция, страните от бивша Югославия и някои планински райони на Франция.

Интересното е, че лимецът е издръжливо растение. Той е почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо.

Геномът му е останал непроменен за векове.

Известно е, че съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо лимецът е толкова ценен - хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове! Освен за заместител на модерните пшеници във всекидневното хранене, лимецът е незаменим за хората, болни от целиакия. Целиакията е състояние, при което не се усвоява специфичен протеин (глутен), съдържащ се в житните култури, така че вместо да има хранителна стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за организма. Протеинът, влизащ в състава на зърното на лимеца - глиадин, се оказва нетоксичен за страдащите от целиакия хора. На тях лимецът дава надежда за вкусна храна и нормален, здравословен живот.

За първа поредна година в края на месеца ще се проведе и Празник на лимеца. Събитието е на 30 и 31 май в екоселищетокрай град Троян. На празника ще бъдат изнесени беседи за лимеца и здравословното хранене, а производители на здравословни храни ще сътворят богата кулинарна изложба-базар. 

Защо лимецът е сред днешните суперхрани, къде се произвежда и защо не се третира с химически препарати? И как се прави питка от лимец – чуйте от Тия Вълчева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диригентът Саша Мякиля, композиторът Минко Ламбов и цигуларят Светлин Русев в подготовка за премиерата

Концерт "Вдъхновение"

Минко Ламбов за предстоящата премиера  на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..

публикувано на 26.01.25 в 11:55

В очакване на Анна Нетребко

Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..

публикувано на 26.01.25 в 10:51

Музиката в картините от изложбата "Европа в България"

Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини?  Кога и как се осмисля..

публикувано на 26.01.25 в 10:27

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03