Най-голямото естествено находище на този вид в България е в Средна Стара планина. Второто пък се намира във Витоша и по-специално в района на Боянския водопад. В близост до местността „Дендрариума“ може да се разходите по т.нар.„тисова алея“.
Тисът е защитено растение, като другото му популярно име е „отровачка“, тъй като то е отровно с изключение на червените му семена, които някои птици използват за храна. Тъй като този вид е един от най-известните за планината, от дирекцията ПП „Витоша“ са решили и да разширят естественото му местообитание, разказа Десислава Гюрова, главен експерт „Флора“.
Друг ценен представител е торфът. Така известният резерват „Торфено бранище“ всъщност е най-големият високопланински торфен комплекс.
Дирекцията Природен парк „Витоша“ осъществява преди време и пилотен модел за възстановяване на торфища, поради естественото засушаване, което е резултат от климатичното затопляне и обрастването с житни растения.
На Витоша има общо около 1500 представители на висшата флора. Един от най-емблематичните растителни представители е витошкото лале. То също е защитен вид, като въпреки забраните, които са поставени, някои от туристите продължават да го берат за букети. Затова и от дирекцията на Природен парк „Витоша“ постоянно апелират към опазване на растителното, а също и животинското богатство на планината.
Чуйте още от репортажа на Златина Йовкова и от разговора ѝ с Десислава Гюрова.
Катя Стоева от Ботаническата градина БАН е куратор на тропическата ѝ част и ни кани да я посетим: "Растенията са в основата на живота на Земята. В момента при нас всичко цъфти. Експозицията ни е посветена сега на мушкатата, показваме много нови сортове. Паркът също е много красив и приятен. Във всеки човек е заложена любовта към цветята, природата...
Д-р инж. Анна Петракиева, заместник-изпълнителен директор в Агенцията по горите и преподавател по горска педагогика в Лесотехническия университет ни представя образователна инициатива „Лесовъд за един ден“, в рамките на която са предвидени състезателни игри за деца и родители, свързани с гората и горската професия: "Горската педагогика е..
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...
С „Маргаритка“ на мач. 11-14 април: футболни фенове от различни агитки се обединяват в името на децата. Събитието ни го представя Йордан Жечев: "Инициативата е да предаден любовта си към отбора. "Маргаритка" е социален проект - децата да имат достъп до качествено възпитание. Обиколихме фенклубовете на 16-те отбора в Първа лига. Стиснахме си ръцете за..
Предимно облачно
Разкъсана облачност