Предстоят промени в Европейския механизъм за гражданска защита

публикувано на 23.08.18 в 14:18

Снимка: Лили Големинова

Чуйте Карлос Мартин - разговор в радиостудиото в Брюксел

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Карлос Мартин е говорител на Главна дирекция "Хуманитарна помощ и гражданска защита" на ЕК. В това интервю, дадено специално за Радио София в студиото на Евранет в Брюксел, говорим за двете насоки, в които работи дирекцията. По отношение на помощта при хуманитарни кризи, дейността й като че ли е по-ясна и известна, имайки предвид и факта, че ЕС е най-големият донор на средства при бедствени ситуации навсякъде по света с годишен бюджет над 1 милиард евро. Ние се фокусираме върху втория аспект, който е като че ли по-малко познат на европейските граждани, тоест на всички нас, а именно гражданската защита и нейното координиране при кризи, независимо дали те за причинени от човешка намеса или природни стихии, като най-големи проблеми по това време на годината (и особено това лято) са горските пожари. Европейският механизъм за гражданска защита е създаден през 2011 и е активиран 250 пъти до 2017. "Този механизъм може да бъде активиран от всяка една държава, като ключовата дума тук е "активиран" - подчертава Карлос Мартин, - защото Европейската комисия не може сама да инициира оказване на помощ". Към момента в Европейския механизъм за гражданска защита членуват всички държави-членки на ЕС, както и Исландия, Сърбия, Македония, Черна гора, Норвегия и Турция. Участието в този механизъм е абсолютно доброволно. А ето как действа той - когато в Центъра за бързо реагиране в Брюксел се получи искане за помощ, той бързо и координирано се разпространява и стига до всички, които са част от механизма. Друга отличителна черта е, че всички спасителни екипи които се изпращат, са сертифицирани - тоест, добре обучени, тренирани и снабдени с необходимата екипировка. "Това е много важно при критични ситуации, защото често на място идват много хора, които искат да помогнат, но ако не са тренирани, те по-скоро пречат и забавят работата на екипите" - казва Карлос Мартин.

2017 е била рекордна по отношение на исканията за помощ - били са 17, предимно от Източна Европа. "Но ето тази година и на Север имат проблеми с горските пожари, Швеция също поиска помощ от нашата система. Мога да дам и пример с държава, която не е членка на ЕС, но е активирала Механизма за гражданска защита - Черна гора. Тогава и Вашата страна изпрати хеликоптер. А иначе именно ситуацията в Швеция показа много ясно европейската солидарност в действие" - очертава ситуацията нашият гост.

Въпреки че участието в механизма и оказването на помощ е доброволно, Карлос Мартин отбелязва, че повечето държави искат да помагат. За съжаление, често те самите имат пожари на собствената си територия и нямат достатъчно техника, за да реагират. Дава пример с едновременните пожари през миналата година във Франция и Италия, когато Италия въпреки това успява да изпрати няколко самолета на помощ на французите. Проблемът е, че този тип техника е много специфична и скъпа. Затова, а и заради увеличения брой активирания на механизма, още през миналата година Христос Стилианидис (еврокомисарят, който отговаря за управлението на кризи) изготвя план за промени и подобрения, който е представен в Европейския парламент през ноември по името RescEU. "Няколко са насоките в него - пояснява Карлос Мартин, - от една страна, да се подсилят техническите параметри. В момента, ако Франция изпрати самолет на Италия, ЕК заплаща 80 процента от транспортните разходи. Идеята е сега да покриваме още повече плюс оперативните разходи. Втората, по-иновационна промяна, е да се вземе (първоначално под наем) собствено за ЕК техническо оборудване. То няма да е разположено централизирано в Брюксел, а ще бъде стратегически разпределено из Европа - например, да има два самолета в Португалия, два - във Франция и още на други точки на континента".

Много се работи в различни насоки за взаимопомощ при кризи. Сертифицирането на екипи върви с пълна сила, правят се симулации на различни природни бедствия, за да бъдат всички максимално подготвени и координирани. Между другото, българският град Монтана е едно от местата, където от няколко години се правят подобни симулативни акции. Друга голяма подготовка със симулация на силно земетресение се проведе в австрийското село Айзенерц.
Очаквайте в сутрешното ни "Радиокафе" разказ за подготовката на екипите от различните държави.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!