Здраве и стил на живот - избрано от печата

Децата на работещи родители и студенти ще получават повече точки при прием в столичните самостоятелни ясли. Това предвиждат промени в правилата за прием в яслите, внесени за обсъждане от зам.-кмета на София Дончо Барбалов и председателя на комисията по здравеопазване в Столичния общински съвет д-р Веселин Милев, пише МОНИТОР. В момента децата на работещите и студентите в софийските ВУЗ-ове получават по една точка, а промените предвиждат да се дават вече по 2 точки. От общината имат намерение да затегнат още контрола при приема на деца със специални образователни потребности, или хронични заболявания. Малчуганите с подобни проблеми ще бъдат до 3 в яслена група, вместо до 5. Директорите на яслите ще бъдат задължени всяка седмица по време на класиранията да обявяват свободните места. Отписването на децата пък ще трябва да се отразява в тридневен срок в Информационната система за обслужване на детските заведения.

Елитните гимназии в София, в които конкуренцията за влизане е особено сериозна, масово са приемали ученици над утвърдения прием. Гимназията, приела най-много "надпланови" младежи, е Втора английска - 24 деца, равняващи се на цял един клас. Най-скромно е увеличението на учениците в 35-о СУ "Добри Войников" - едва 2-ма души. Това показват данни на просветното министерство за надплановия прием в 10-те столични гимназии с най-високи приемни балове тази година, показва справка на СЕГА. На второ място се нарежда Първа английска - с 22-ма допълнително приети осмокласници. На трета позиция пък е 73-то СУ "Вл. Граматик" - с 20 приети ученици в повече. В Испанската гимназия и в 22-ро СУ "Г. С. Раковски" се обучават по 14 деца в повече, в 91-ва Немска езикова гимназия - 15 повече, а във Френската гимназия - 13 повече. В Софийската математическа гимназия извънредните ученици са 8, а в 133-то "А.С. Пушкин" - 5-има.

Жители на София и зам.-кметове на общината спориха разгорещено близо четири часа по време на обществено обсъждане правилно ли е структуриран проектобюджетът на столицата за тази година и точно ли са избрани приоритетите му, пише СЕГА. Докато зам.- кметът по финансите Дончо Барбалов се хвалеше с очаквани рекордни приходи от близо 1.6 млрд. лв., хора от различни райони дадоха множество примери за неизпълнени обещания, забатачени проекти и разминавания между исканията на данъкоплатците и намеренията на общината. Жители на "Люлин" попитаха защо и тази година в бюджета не са предвидени средства за изграждане на спортни съоръжения и за пешеходното и велосипедното свързване на комплекса с центъра на града, но получиха мъгляви обяснения. В "Красна поляна" поискаха да знаят защо продължава да не се решава проблемът с Виетнамските общежития и с незаконните гаражни клетки в района. Но също не чуха конкретни отговори. От "Манастирски ливади - Запад" припомниха, че на територията на комплекса няма общинска детска градина и държавно училище. Жители на квартали отвъд Околовръстното шосе за пореден път поставиха въпроса за изграждането на канализация в техните населени места.

Любители на опасни за живота силни усещания масово се втурват в нощни планински преходи, разказват пред “Труд” хижари от Черни връх. Правят го в лоши зимни условия, понякога без дрехи. Голият бегач Кирил Радев, който навръх Нова година реши пеша и гол да стигне от центъра на София до Черни връх, пише ТРУД. Хижарите Ирина Костова и Чавдар Евтимов, които все още стопанисват заслона, разказват, че при астрономически явления фотографи и любители окупират върха. Проблем е, че много от тях са без подходяща екипировка и физическа подготовка, като така рискуват да пострадат сериозно. Другият проблем е, че част от тях сами планират да пренощуват в чайната. Ирина разказва как два пъти групи разбиват вратата и се самонастаняват. “Ядат вафли, пият кола и викат “много сме, не можеш да ни изгониш”, спомня си жената. Има и наистина бедстващи хора.

Германия се е превърнала в истински рай за българските бегълци от закона. Това показват данни на Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) в Министерство на правосъдието, предоставени на МОНИТОР. Според цифрите 85% от всички екстрадирани през 2018 г. са от Федерална република Германия. Всичките тези екстрадиции пък са минали през летищата на Берлин, Франкфурт и Мюнхен. Пак тези аеропортове държат първенство и по друг показател – към тези дестинации България най-често екстрадира задържани у нас лица по искания за европейска заповед за арест или по такива за „гаранции“.