Дневникът на една софиянка: Всеки има нужда от кауза, иначе край…

Безсмислието рязко ще ни завладее, драги мои, ако бързо не решим към коя кауза да се приобщим. И най-вече отривисто да се научим да обвиняваме другите, че са тъпи, непросветени, не наясно. Така на едро, без конкретика.

Аз живея просветен, а ти си боклук, защото не си сетил да живееш по моя начин.

Усещате, че ще ви заговоря за 16-годишната Грета. Само че няма да ви говоря за нея, а за най-екосъобразните хора, които аз лично съм виждала, а именно българските пенсионери. Искам дебело да подчертая, че ние, всички замърсяваме и с отсъствието, и с присъствието си на планетата.

Но българските пенсионери без пламенност ала Жана Д'арк, без някой да ги снима и/или да се интересува от тях, живеят тихо, сами и с малко. Изпират си пластмасовата торбичка или имат мрежеста от 63-та година, ходят с платнена кърпичка, не са пътували със самолет, не тъпчат пазарската количка с покупки, защото живеят в недоимък.

Ето това, драги мои, са леви идеи в действие.

Надявам се разбирате, че не ми е идеята да издигам в култ българския пенсионер особено противопоставяйки го на една единствена личност. Докога ще учим едни и същи уроци, че няма човешко същество, което и да е било, което може да ни спаси? Докога ще търсим месии и пророци, които впоследствие да бъдат използвани политически, защото винаги така става?

Промяната се случва с действия от всички нас, а не с празни приказки и клишета, дори изговорени или изкрещени в ООН. Нека малко по-малко се плещи, а повече да се засажда. Ето едни корпорации и държави изсичат дървета, ние може да засаждаме дървета. Или да се измисли някакво супер дърво, баобаб да речем, който израства за кратко време, но има по-голяма устойчивост.

Нека си говорим за младия учен Боян Слат, който през 2018 г. започна въвеждането в експлоатация на първата плаваща платформа край “Голямото тихоокеанско сметище”, която има за цел да прочиства плаващи сметища в океана или пък LAM'ON: българските млади учени, които създадоха биоразградим ламинат за хартия, подходящ за компостиране.

Всъщност като се замисля - на природата не толкова трябва да се помага, колкото да не се пречи. Тя се възобновява по невъобразимо перфектен начин, въпреки нас. Не казвам, че екологичните кризи не съществуват, то и затова богатите са се притеснили, защото дишаме един и същ въздух, и май не се оказва толкова лесна възможност космическата емиграция. Има процеси, за които повечето от нас нямат представа. Ако излезем на улицата и питаме хората, разширява ли се, или се свива озоновата дупка, сигурна съм, че мнозинството ще каже, разширява се, фатално е… А тя пък взела, че междувременно се свила.

Аз съм била доста войнстващ човек, приятели, поучавала съм пряко и непряко хората, защото например от години разпределям боклука си разделно, не изхвърлям дрехи и обувки, рециклирам ги или ги предавам в пунктове, отказвам торбички и сламки. Но това не ме прави перфектен екосъобразен човек, а същият, който диша кислород и издиша въглероден диоксид. Смятам, че в мълчаливите действия се крие много повече смисъл и промяна.

Грета няма да спаси света от корпорациите и от най-големите държави замърсителки: САЩ и Китай, докато плава от среща в среща на своята карбонова лодка. Хайде, поне един път да не се фиксираме върху личността, а да се опитаме да живеем с малко, без насочени върху нас прожектори и с повече реални действия.