Архитектурата от втората половина на ХХ век – социалистическия период, е формирала образа на повечето публични пространства и в тази среда протича животът ни и до днес. Затова сме длъжни да анализираме, да опознаем не само паметниците и изкуството, но и архитектурата от това време.
За това пледира арх. Анета Василева, преподавател в УАСГ.
Тя възрази на предположението, че хората дават оценка на даден паметник повече на идеологическа основа, отколкото по естетически критерии.
Не е вярно крайното твърдение, че социалистическия ни стил е като световния по това време. Но е крайно и становището, че в тогавашната ни архитектурата няма нищо от модернизма в другите страни.
„Колкото повече говорим за този период, толкова по-лесно ще се установим в някаква среда, която позволява множество интерпретации, което за мен винаги е полезно“, отбеляза арх. Василева.
Тоталността на средата обуславя многото и разнообразните образци, отбеляза още експертът. И посочи конкретни примери от столичните сгради – столичното училище „Николай Лилиев“, Зона Б-5, зданието на Външното министерство и други.
По мнението й все още са твърде малко (едва 5) сградите от този период, които са под опеката на Закона за паметниците на културата.
Чуйте разговора на Антония Каменичка с арх. Анета Василева.
Социалистическите символи могат с успех да се използват като туристически продукт. На чужденци, особено от Запада, им е интересно да научат за живота, бита, интересите на хората от времето на социализма. Паметникът на Бузлуджа също е обект, за който..
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от..