Всяко време има своите предизвикателства. В сравнение с времето преди 30 години на журналистите днес е по-лесно, но в друго отношение има повече трудности. Заради огромния информационен поток и многото гласове (включително и платени или фалшиви), днес е много по-трудно да бъдеш чут. Да бъде чута качествената журналистика.
Това коментира пред Радио София журналистът и публицист Петко Георгиев, който е сред водещите на радиоемблеми като предаванията „12 + 3“, „Нощен Хоризонт“, „Неделя 150“.
Провокиран в деня, когато отбелязваме 86 г. от създаването на БНР, той призна, че се е привързал към радиомагията още като тийнейджър, слушайки БиБиСи и музикални предавания на къси вълни. Дебютирал е в „романтичните“ часове на нощния блок, след това е участвал в подготовката и реализацията на новаторското „12+3“, което стартира „в последната година на комунизма“ – 1989-а.
„Има огромна разлика между разрешеното слово и свободното. По време на перестройката имаше разрешено слово и много малко свободно. Тогава много хора направиха впечатление – у нас и в Съветския съюз, по радиото и по телевизията – с това, че сякаш нарушаваха табутата и правенето на журналистика. Днес обаче е доказано, че това се е правело по инициатива на партийното ръководство, а в някои случаи – на политическата полиция“, каза още Георгиев.
Според него едно от основните предизвикателства пред радиото днес и дигиталната трансформация, пътя, по който качествената журналистика отново да стигне до многобройните си потребители, които имат нужда от нея.
Границата между пропагандата и фалшивите новини често е само символична, смята журналистът.
„Медията е екипно изкуство. Редактори, водещи и репортери в „12+3“ бяха добре трениран отбор. За съжаление този сплотен екип беше разбит по поличитеска поръчка.
Без да изпитвам кой знае каква носталгия, горд съм, че има към какво добро да се върна“, посочи още Петко Георгиев.
С него разговаря Гергана Пейкова.
Българското национално радио чества 86 години от създаването си. На 25 януари 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който одобрява наредба-закон за обявяване на радиоразпръскването в България за държавна собственост. За първи директор на..
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:..
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него,..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага..
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на..