Всяко време има своите предизвикателства. В сравнение с времето преди 30 години на журналистите днес е по-лесно, но в друго отношение има повече трудности. Заради огромния информационен поток и многото гласове (включително и платени или фалшиви), днес е много по-трудно да бъдеш чут. Да бъде чута качествената журналистика.
Това коментира пред Радио София журналистът и публицист Петко Георгиев, който е сред водещите на радиоемблеми като предаванията „12 + 3“, „Нощен Хоризонт“, „Неделя 150“.
Провокиран в деня, когато отбелязваме 86 г. от създаването на БНР, той призна, че се е привързал към радиомагията още като тийнейджър, слушайки БиБиСи и музикални предавания на къси вълни. Дебютирал е в „романтичните“ часове на нощния блок, след това е участвал в подготовката и реализацията на новаторското „12+3“, което стартира „в последната година на комунизма“ – 1989-а.
„Има огромна разлика между разрешеното слово и свободното. По време на перестройката имаше разрешено слово и много малко свободно. Тогава много хора направиха впечатление – у нас и в Съветския съюз, по радиото и по телевизията – с това, че сякаш нарушаваха табутата и правенето на журналистика. Днес обаче е доказано, че това се е правело по инициатива на партийното ръководство, а в някои случаи – на политическата полиция“, каза още Георгиев.
Според него едно от основните предизвикателства пред радиото днес и дигиталната трансформация, пътя, по който качествената журналистика отново да стигне до многобройните си потребители, които имат нужда от нея.
Границата между пропагандата и фалшивите новини често е само символична, смята журналистът.
„Медията е екипно изкуство. Редактори, водещи и репортери в „12+3“ бяха добре трениран отбор. За съжаление този сплотен екип беше разбит по поличитеска поръчка.
Без да изпитвам кой знае каква носталгия, горд съм, че има към какво добро да се върна“, посочи още Петко Георгиев.
С него разговаря Гергана Пейкова.
Българското национално радио чества 86 години от създаването си. На 25 януари 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който одобрява наредба-закон за обявяване на радиоразпръскването в България за държавна собственост. За първи директор на..
Пред сериозни проблеми е изправен ПП "Витоша“ 90 години след създаването си. Това стана ясно по време на конференция, организирана от Съюза на архитектите в България на тема "Витоша-време е за решения“. Без автомобил паркът е труднодостъпен, а..
Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии в България (AIBEST) представи Годишния си доклад за 2024 г. Данните показват добра позиция на страната ни в индустрията на знанието в Югоизточна Европа. Около 104 400 души са заети в бранша,..
Новата книга на Петя Кокудева “Колелото на Кинан. 19 вълнуващи истории на деца бежанци” засяга актуалната и значима тема - тази за другостта. Зад кратките истории стоят имената и съдбите на истински деца от бежанските центрове в България. Авторката се..
В края на мандата си американският президент Джо Байдън помилва 39 американци, осъдени за престъпления, в които не e имало насилие и намали присъдите на около 1500 други. Според Белия Дом това е най-мащабното помилване и намаляване на присъди..
"Поезия в метрото" е инициатива на Полския институт в България. Тя събира и другите културни институции в посолствата на страните - приятели на България и ги обединява чрез задачата да открият произведения от техни водещи поети и да ги аранжират върху..
Чавдар Николов е известен карикатурист, художник. В предаването “Радиокафе“ той разказа за своята чисто нова книга “Премиерите на демокрацията“. 22-ма министър-председатели на България от периода 1989 -2024 г. е събрал той между страниците й...
Специалният приз „Рицар на истината”, който се връчва от Българския хелзинкски комитет и е част от наградите “Човек на годината”, беше присъден на Антикорупционен фонд поради приноса им в изобличаването на действията и бездействията на прокуратурата по..