Актът на обявяване на независимостта на България във Велико Търново преди 114 години е едно от най-значимите събития от най-новата история на България. С него се зачеркват някои от последиците от Берлинския договор. Страната ни получава правото да сключва самостоятелно договори, без санкцията на Високата порта, самочувствието на българите укрепва. Държавата придобива международно-правен статут.
Това коментира пред Радио София доц. Михаил Груев, историк, председател на Държавна агенция "Архиви".
Той припомни, че съществуват два минифеста, свързани с днешния празник.
Единият е този, който Александър Малинов подписва във влака от Русе за Велико Търново. По-късно оформения манифест от Харалампи Тачев е на пергамент в капсула и се предполага се, че този тържествен вариант е показан година след обявяването на независимостта, през 1909 г.
Правителството на Малинов е успешно възползва се от шанса, който се е появил, имало и синхрон с монарха и в действията на дипломатическите ни представители към Великите сили.
По думите му, може би е назрял моментът за обществен дебат, с който да се преосмислят празничните дати на България, включително и да се уеднаквят по кой календар ги отбелязваме – но стар или по нов стил.
Независимостта на България не е дело само на следосвобожденското поколение. Днешните предизвикателства правят актуален този въпрос и в наше време, допълни историкът.
С него разговаря Лъчезар Христов.
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...
Проектът „Богини на водата“ стартира - деца и младежи между 15 и 29 години ще могат да се включат в арт ателиетата му. Сред тях са дизайнерско ателие, литературно ателие, музикално ателие и още. Инициатор е авторът и основател на сдружение „Благ ден“ – Виолета Янушева, с която разговаряме: „Идеята се роди в една нощ. Символът на Банкя е водата..
Александър Шпатов и поредната инициатива " 2025 книги за българските библиотеки". За поредна година по повод 24 май, читАлнЯта предизвиква всички любители на четенето да подкрепят българските библиотеки. Целта тази година са 2025 нови книги до края на юни, които ще се дарят на читалищни, училищни, общински и регионални библиотеки в цялата страна...