Югославска рок банда на София Филм Фест

"Историята е едновременно много интимна и епична, защото започва през 1942 година и разказът се разгръща в продължение на 80 години. Но разказва и за личните борби на семейството. Получих много стари ленти снимани на Super 8 mm от семейството от едно време, които ползвах във филма и това струва ми се го направи още по-интимен от обичайния документален филм за рок банда", отбеляза Лунгулов.

Прожекцията ще се състои в неделя, 24 март 2024 г. от 20:30 ч. във Френския културен институт. След това режисьорът ще проведе среща с публиката, за да обсъдят филма. Той отбеляза, че бандата е създадена през 70-те години и в България по това време хората слушат Радио Белград заради рок музиката и бандата именно така става популярна у нас, след което правят концерт тук. Лунгулов е правил интервю с музикантите и те са му споделили, че концертът е трябвало да бъде в София, но тъй като режимът се е опасявал, че са дошли твърде много хора и би се създала възможност за някакви подривни дейности го местят извън столицата.

Филмът е своего рода подарък към групата, споделя той. И добави, че държавата Югославия, която вече не съществува, музикантите, които са вече възрастни, техниката са част от неговата история:

"Реших да следвам тази банда, да следвам нейния път, но не подозирах, че ще ги следвам 7 години. Ако следваш някого в продължение на 7 години се случват много работи."

Монтажът на материала е отнел 2 години и половина, отбеляза Лунгулов, като допълни, че накрая е бил намерен вариант между интимно, историята на семейството, епичната трагедия на Югославия и музиката. Барабанистът е бил три години на фронта в Босна, бил е ранен и е оцелял. Всичките трагични събития се съчетават във филма.

"Той ми разказа как по време на войната през 90-те години вече е свирел на барабани и това му е позволило да запази у себе си някаква нормалност. На фронта си е представял как ще свири с някоя известна банда и то действително се е случило. Така, че това е още една малка история вплетена в този филм, която едновременно е музикална история, но е и история на тази трагична война", сподели Лунгулов. Филмът е извън конкурсната програма, а той самият е част от журито.

"В изкуството винаги е трудно, това не е спорт или математика, които можеш да ги премериш. Всички документални филми са много силни, програматорите са се справили много добре така, че човек е принуден по-скоро на лично, субективно ниво да прецени кое него най-много го докосва. Тази работа да си в журито е приятна, но същевременно е и трудна", сподели той.  

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.