Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Кино екстремисти" - филмов поклон към пионерите на българското кино

Ще бъде представен на 23 април в Дома на киното

Първоначално дори актьори от Народния театър са отказвали да се резилят, снимайки се във филми

"Кино екстремисти" е документален филм за българските кино пионери, за онези, които проправят „трънливия път“ на българския филм. Всеки от тях има изключително интересна съдба. В този разказ авторите застъпват донякъде биографиите им, но най-вече разкриват тяхната неуморна работа и несломимо желание да правят кино, трудностите, вълнението... 

Предпремиерата на филма ще се състои на 23 април, от 18 часа в Дома на киното.
Режисьор е Боя Харизанова, сценаристи Теодора Стоилова-Дончева, Елица Гоцева, Анна Шойлева-Чомакова.

Повече научихме от Теодора Стоилова-Дончева (),  съсценарист на филма.

Тя сподели, че заглавието на лентата се ражда от една реплика на Жана Гендова, съпруга на Васил Гендов, - първият български кинорежисьор на игрален филм, която е част от героите във филма. "Ние бяхме фанатици“, казва актрисата.

"В наши дни думата “фанатици“ е натоварена с много негативни асоциации. В нашия сценариен екип, заедно с режисьорката Боя Харизанова и продуцента Станислав Дончев, размишлявайки върху заглавието, си казахме, че тези хора с техните усилия наистина са били екстремни с тази отдаденост и свръх усилия, с които са се посветили на киното. Това е един вид позитивна екстремност", разкри Теодора Дончева.

В онези години не само обикновените хора не са смятали киното за изкуство, но дори интелектуалците са го приемали първоначално за някакво несериозно развлечение.

"Действително в първите години това е съдбата на киното – смятано е за панаирджийско изкуство, но това изключително бързо се променя, включително и в България", посочи Дончева, разказвайки случай с режисьора Васил Гендов, срещнал големи затруднения да намери актьори за първия си филм “Българан е галант“.

Дори актьори от Народния театър не са искали да се резилят с участие в подобно нещо като филм.

От какво се лишават пионерите в българското кино, какво им костват заниманията с него?

"Коства им много финансови загуби, защото с лични средства са снимали филмите. Всички те са били от добри семейства, много добре образовани в чужбина, самият Гендов произхожда от артистично семейство. По онова време неговият вуйчо Иван Попов е бил звезда в Народния театър. Има период, в който Васил Гендов също е бил актьор там, но се отказва и се посвещава на киното. Но неговата връзка с театъра не прекъсва, защото той и съпругата му са пътуващи артисти. Те влагат средствата,  изкарани от театрални представления, в своя следващ филм", разказа Теодора Дончева.

Сред героите „кино екстремисти“, за които филмът разказва, са още Борис Грежов, Александър Вазов (изключително колоритна личност, племенник на Иван Вазов) и Георги Вазов.

Новият документален филм посветен на пионерите в българското кино е своеобразен поклон към тях, които бяха забравени и пренебрегнати  преди години.

„Изключително много се радвам, че Съюзът на филмовите дейци възобнови своите награди и ги кръсти на името на Васил Гендов, защото той освен всичко останало е и първият председател на Съюза, сформирал го преди 90 години, заедно с Александър Вазов и други съмишленици. Филмът “Кино екстремисти“ е номиниран за наградата на Съюза на българските дейци "Васил Гендов".

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.

По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00