През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства:
1. Изпълнението на проекти. Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони;
2. Реформата в системата за отпадъци при общините;
3. Управлението на прехода към еврозоната. При общините трябва да се свърши много подготвителна работа, включително и в подкрепа на държавата в комуникацията с гражданите.
Това заяви пред БНР-Радио София Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружения на общините (НСОРБ).
Тя коментира, че за трети път България влиза в нова година без приет бюджет, но за пръв път няма приет удължителен закон. Това до голяма степен поставя изпитания пред общините. Те могат да правят разходи до размера на харчовете от миналата година.
В началото на януари държавата е превела едва около половината от заложените 700 млн. лева, необходими за заплати на държавните служители – учители, социални работници, медицински сестри, на културните институти и на общинската администрация.
"Очевидно решенията в държавата се вземат ден за ден. Надяваме се до края на деня или следващата седмица да получим и останалите. Някои общини реагират със спестени средства, но не всички имат такива.
Големият нерешен въпрос е финансирането на Национална инвестиционна програма за около 3000 общински проекта. Около 1500 вече се изпълняват, но плащанията в момента са спрени. Фирмите имат претенции, не могат да чакат повече, а по закон не можем да платим със собствени общински средства", изтъкна Георгиева.
Общинските бюджети са пряко зависими от държавния бюджет, припомни тя. Заради неприемането му, в момента ръководителите на местната власт не могат да подготвят разчети за капиталовите си разходи през годината.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..