Един млад фестивал, в който Филмаутор съживява в 25 кадъра българската история на голям екран.
Фестивалът "25 през 2025 - история на кино" е продължение на фестивалите на Филмаутор от предходните две години, когато стартът беше даден с "30 класики“ за 30-ият юбилей на сдружението.
Този път инициативата цели да запознае публиката с моменти от българската история през обектива на киното - така, както са отразени във времето, както и да подчертае важността на авторския труд при създаването на успешни филмови продукции.
Чрез прожекции на български игрални и документални филми, съпроводени със срещи и дискусии с историци, общественици и киноспециалисти, фестивалът има идея да привлече общественото внимание към ролята на автора в процеса на създаване на филмовото произведение.
В рамките на третото поред издание ще бъдат прожектирани 25 игрални и документални филма, като всеки от тях разказва важни събития и представя изтъкнати личности от българската история.
Сред заглавията са историческите класики "Хан Аспарух", "Борис I", "Ивайло", "Калоян", "Апостолите", "Легенда за Паисий", "Под игото" и други.
Публика и специалисти ще имат възможност да обсъждат историческите теми в контекста на съвременния поглед върху българската история, като се акцентира на творческата и професионална стойност на българските автори и техните произведения.
Фестивалът е и възможност да се изследват и дискутират както историческите събития, така и тяхното изобразяване в киното - обективно или пречупено през идеологията на времето, в което са създавани някои от филмите и влиянието върху културната памет на нацията.
Поредицата в кино "Одеон" започва от 16 април. Прожекциите ще са всяка петъчна вечер на април, с подкрепата на Национален филмов център и в партньорство с Българска национална филмотека.
Изданието "25 през 2025" цели не само да отдаде почит на българските творци, но и да провокира интерес към българското кино. Също така, да увеличи осведомеността за важността на националната история и да подчертае мястото на авторските права в съвременното създаване на филмова продукция.
Въпросите, свързани с правата на създателите на културни продукти, разпространението и съхранението на българската филмова продукция, ще бъдат обсъждани от специалисти и представители на индустрията. Идеята на организаторите е да се обогатят знанията на публиката за важността на тези права в съвременния свят на киното.
Гост в предаването "Радиокафе“ бе режисьорът Станислав Тодоров-Роги - председател на Филмаутор.
Той разказа за предходните издания на фестивала, в които повечето филми бяха излъчвани на лента, чрез киномашина - специфика, която връща зрителя към основите на киното.
"Процесът е бил сложен, тежък, бавен, докато днес всеки с телефона си може да направи и монтира филмче", отбеляза Станислав Тодоров-Роги.
Той разкри, че тази година тематичен акцент на фестивала ще бъдат българските исторически филми, подредени в хронологичен ред - от създаването на българската държава до 1944 година. Специално подбраната селекция ще съдържа и документални филми.
"Особеното е, че досега киноведи отправяха встъпителни думи преди всеки филм, резюмираха епохата, в която е създаден. Тази година решихме да поканим и историци, видни професори, доценти, преподаватели по история, които да въвеждат зрителите в епохата на филма, който следва, разказвайки за събитията и начинът, по който са интепретирани", допълни Тодоров.
По думите му, филмите ще представят важни епохи от историята на България.
В подбора на заглавията участва управителният съвет на Филмаутор, с експертни идеи от киноведите Деян Статулов и Божидар Манов.
Входът е свободен!
Чуйте разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..
Няколко изложби, посветени на живота и изкуството, което създават Жан-Клод и Кристо Явашев, привличат почитателите им в различни градове - едната изложба е в Париж, друга предстои да бъде открита в София, както и една изложба в Габрово. Освен това наскоро Париж кръсти нов площад на името на артистите Кристо и Жан-Клод. Площадът се намира в..
Сигнали в социалните мрежи предизвикаха дискусия относно състоянието на третокласния републикански път Горна Малина-Смолско. Дължината му е почти 33 км, като свързва населените места Горна Малина-Белопопци-Байлово и Смолско, всички от които попадат в Софийската област. В най-компрометираните участъци пътят е в окаяно състояние, осеян с дупки,..
Граждани от цяла София помагат за справянето с кризата с отпадъците в столичните райони "Красно село" и "Люлин", след като договорът с фирмата, която извозваше отпадъците изтече. Кметът Васил Терзиев отказа да приеме оферта от фирмата, която надхвърля трикратно прогнозната цена от 200 лв. на тон. Няма да плащаме такса "рекет“, обяви кметът на 5..
Любов Костова е човекът зад Софийския фестивал на науката, който догодина ще навърши 15 години - Famelab. Тя получи почетният орден на Британската империя, признание от самия крал Чарлз III, за нейната изключителна мисия – да направи науката човешка, вдъхновяваща и достъпна. Пред Радио София Костова посочи, че Софийският фестивал на науката е..