За Евдокия Здравкова-Хорозова музикалната критика пише, че притежава един от най-красивите драматични гласове на България. Повече от четвърт век златният й глас блести на афишите на Старозагорската опера.

От 19-та до 30-та си годишнина Евдокия Здравкова е в състава на Русенската народна опера. За X сезона натрупва репертоар от над 20–ет главни роли. До 1971 година е изпяла Тоска, Аида, Дездемона, Сантуца, Леонора, Елизабет, Елвира. Сама избира да си тръгне от състава на оперния театър разбирайки, че в Стара Загора диригентът Димитър Димитров много добре работи с артистите. 

На първа среща не се харесват взаимно. На работа я назначава Милчо Стефанов. Годината е 1971, същата в която в Стара Загора е открита най-голямата и най-модерната оперна сграда на Балканския полуостров. 

Евдокия Здравкова за първи път пее със състава на Старозагорската опера, през декември, на гастрол във Велико Търново. Изпълнява партията на Елена в операта „Момчил“ от Любомир Пипков. След появата й Георги Стоянов-бивш директор и концертмайстор на оперета съветва Димитър Димитров да обърне внимание на певицата и смени отношението си към нея. След „Момчил“ е разпределена в „Добрият човек от Сечуан“ от Симеон Пиронков. Заглавието е първата модерна опера, поставена от Леон Даниел. Спектакълът се превръща в паметно събитие за цяла България през 1972 година. Впоследствие  маестро Димитров специално за нея поставя оперите „Турандот“, „Набуко“, „Летящият холандец“, „Манон Леско“, „Тоска“, „Трубадур“ и Дон Карлос и тя се превръща във водещото драматично сопрано на театъра. В старозагорската опера Евдокия Здравкова среща и голямата си любов. Съпругът й Николай Хорозов е автор на логото и на най-хубавите плакати на първия извънстоличен оперен театър.

Всяка нейна поява е взрив от възхищение, емоции и аплаузи. Сред паметните преживявания на публиката е ролята й на Аида, изпълненията на Тоска, Турандот и Абигайлил... роли очертали върховете в театъра и националното оперно изкуство. Евдокия Здравкова-Хорозова гастролира във всички оперни театри на Румъния, Пее в Париж и Белгия, изнася рецитали във Виена, Чехия, Унгария, Германия и Съветския съюз. Получава нови ангажименти и предложения за постоянна работа в чужбина, но тя отказва да напусне Старозагорската опера. Остава на сцената й 27 години. Градът й се отблагодарява с любов и награди. Евдокия Здравкова –Хорозова е петкратен носител на наградата Стара Загора. За цялостно творчество и е присъдена наградата „Христина Морфова“. Тя е почетен член и носител на Почетния юбилеен знак на операта. За нея най-голямата награда е любовта на публиката и признанието на ръководството на операта дълги години да открива и закрива Фестивала на оперното и балетното изкуство с премиери, знакови постановки и концерти.

"За певеца са нужни два живота, да учиш и да твориш", смята певицата превърнала се в жива легенда. 

Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд –„Култура“ – Национален план за възстановяване и устойчивост.