Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Нетъкани вълшебства”: Юртата – къща от миналото или тенденция за бъдещето

Екип от варненски ентусиасти, архитекти, проектанти, конструктори, инженери, специалисти от различни области на науката посвещават 3 години, за да направят съвременна възстановка на прабългарската юрта: подвижният дом може да се сглоби или разглоби за около 2 часа, той е лесно преносим и е в хармония с природата.
Снимка: Асен Георгиев
Как след 3 години изследвания наши специалисти възстановиха технологията за направа на прабългарска традиционна юрта? Защо тези подвижни домове, създадени през къснобронзовата епоха, са все по-търсени от съвременните хора в много страни по света? Вярно ли е, че сгъваемата кръгла къща, изработена от нетъкан текстил, е много по-устойчива на ураганни ветрове и земетресения, по сравнение със солидно иззиданите сгради? Кои са другите лични изненади на Асен Георгиев, когато проучва философията и принципите на юртите, обитавани от нашите предци?
Българска юрта е участвала в съвременния проект „Пътят на коприната”. С какво усещането в нея е като в 5-звезден хотел? Кои правила още от древността продължават да се спазват при обитаването на юртите? Според едно от тях, вътре оборудването също трябва да е от нетъкан текстил. Как традициите намират естествено продължение в съвременната култура на Казахстан, разказва дипломатът Азамат Кайролда. 
Лиана Узунова ще повдигне пред нас завесата на един от най-прочутите театри на Будапеща - се оказва, че нейната подплатата е от нетъкан текстил (плъст), поради свойствата му на противопожарен изолатор. Това дава отговор на въпроса: как някога в юртите е имало огън, огнище и казан за приготвяне на топла храна без да има пожари.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15