Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Нетъкани вълшебства”: Юртата – къща от миналото или тенденция за бъдещето

Екип от варненски ентусиасти, архитекти, проектанти, конструктори, инженери, специалисти от различни области на науката посвещават 3 години, за да направят съвременна възстановка на прабългарската юрта: подвижният дом може да се сглоби или разглоби за около 2 часа, той е лесно преносим и е в хармония с природата.
Снимка: Асен Георгиев
Как след 3 години изследвания наши специалисти възстановиха технологията за направа на прабългарска традиционна юрта? Защо тези подвижни домове, създадени през къснобронзовата епоха, са все по-търсени от съвременните хора в много страни по света? Вярно ли е, че сгъваемата кръгла къща, изработена от нетъкан текстил, е много по-устойчива на ураганни ветрове и земетресения, по сравнение със солидно иззиданите сгради? Кои са другите лични изненади на Асен Георгиев, когато проучва философията и принципите на юртите, обитавани от нашите предци?
Българска юрта е участвала в съвременния проект „Пътят на коприната”. С какво усещането в нея е като в 5-звезден хотел? Кои правила още от древността продължават да се спазват при обитаването на юртите? Според едно от тях, вътре оборудването също трябва да е от нетъкан текстил. Как традициите намират естествено продължение в съвременната култура на Казахстан, разказва дипломатът Азамат Кайролда. 
Лиана Узунова ще повдигне пред нас завесата на един от най-прочутите театри на Будапеща - се оказва, че нейната подплатата е от нетъкан текстил (плъст), поради свойствата му на противопожарен изолатор. Това дава отговор на въпроса: как някога в юртите е имало огън, огнище и казан за приготвяне на топла храна без да има пожари.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10