Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Непобедените музи. Българското изкуство между двете световни войни“: Епизод 4: „Театърът: жажда – защо не!“

БНР Новини
„Кориолан” от Уилям Шекспир, режисьор Исак Даниел, Народен театър, 1930/31
Снимка: Музей Народен театър
Цикълът от четири епизода обхваща културното преобразяване на България в периода между двете световни войни. Въпреки националните катастрофи, няколкото загубени войни и разрушените илюзии, културно-историческото време събрано в двете десетилетия след Първата световна война, тече в различни посоки – от забързано, любопитно, напрегнато, експериментиращо през двайсетте, до успокояващо и дори забавящо хода си в края на трийсетте. Българският културен свят тогава търси своите нови ценности, отваря недокосвани пространства, често противоречиви, но отправили стремеж към преобразуване на стария светоглед.
Всеки от четирите епизода на цикъла е фокусиран върху конкретни области на изкуството в страната: изобразителното изкуство, литература, архитектура, театър. Те са представени със спецификата им, европейския контекст и естетическите полемики оказали влияние в развитието им.

„Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир, режисьор Николай Масалитинов, Народен театър, 1925/26.  Снимка: Музей Народен театър

Епизод четири: „Театърът: жажда – защо не!“
Още след освобождението, България мечтае бързо да се нареди сред европейските страни. А за да стане такава, тя трябва да създаде свои институции и социо-културен профил. Част от който е, в центъра на столицата ѝ да има представителна сграда на театър, защото това е разбирането за европейската култура. И това се случва още преди войните, през 1907 година.
В много по-екзистенциален план създаването на българския театър може би се докосва и до желанието на човека да се забавлява, играе, да потърси нови светове, да бъде някой друг или да съпреживее някой друг. Защо не и да забрави действителността. И това е необходимостта от изкуството въобще. След Първата световна война театърът в България прави няколко големи крачки. За тях ни разказват проф. Камелия Николова, от Института за изследване на изкуствата при БАН и доц. Йоана Спасова, театровед и научен секретар при БАН.
В този епизод ще научите как се създават авангардите в българския театър и подробности за изключителните режисьорски решения на Гео Милев и Исак Даниел. Освен това, описваме как е изглеждала сцената и промяната в декорите. Спираме се подробно на начина, по който Николай Масалитинов успява да преобрази „еклектичната“ игра на актьорите в „ансамблова“.

Петко Атанасов в ролята на Сър Питър Тизъл, Зорка Йорданова в ролята на Леди Тизъл, „Училище за сплетни” от Р. Шеридан, режисьор Боян Дановски, Народен театър, 1937/38.   Снимка: Музей Народен театър
Разказът за българския театър между войните обхваща не само „режисьорският въпрос“, а рисува и образите на актьорите от тези времена, говори за езика и диалектите в актьорската реч. Представя един красив поглед към жените-актриси и мястото им на сцената. Спира се и на представите за „родното и чуждото“.
Историческа стойност имат и запазените в Златния фонд на БНР гласове на Кръстьо Сарафов в пиесата „Машенка“, Олга Кирчева, която разказва за необикновения тембър на Сарафов и спомените на Николай Масалитинов, за това как е назначен за режисьор в Народния театър.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ко Паньи – селото на кокили

В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..

публикувано на 25.07.25 в 16:15

"Професия Човек" – деца рисуват портрети на социалните работници, които се грижат за тях

"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..

публикувано на 24.07.25 в 15:23

ДС срещу Българската православна църква

Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече.  Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..

публикувано на 23.07.25 в 16:35

Частицата живот…

Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..

публикувано на 22.07.25 в 15:35

Когато детето се бори с числата: какво трябва да знаем за дискалкулията

Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..

обновено на 22.07.25 в 11:27