Радиоенциклопедия „Непобедените музи. Българското изкуство между двете световни войни“: Епизод 4: „Театърът: жажда – защо не!“

Епизод четири: „Театърът: жажда – защо не!“
Още след освобождението, България мечтае бързо да се нареди сред европейските страни. А за да стане такава, тя трябва да създаде свои институции и социо-културен профил. Част от който е, в центъра на столицата ѝ да има представителна сграда на театър, защото това е разбирането за европейската култура. И това се случва още преди войните, през 1907 година.
В много по-екзистенциален план създаването на българския театър може би се докосва и до желанието на човека да се забавлява, играе, да потърси нови светове, да бъде някой друг или да съпреживее някой друг. Защо не и да забрави действителността. И това е необходимостта от изкуството въобще. След Първата световна война театърът в България прави няколко големи крачки. За тях ни разказват проф. Камелия Николова, от Института за изследване на изкуствата при БАН и доц. Йоана Спасова, театровед и научен секретар при БАН.
В този епизод ще научите как се създават авангардите в българския театър и подробности за изключителните режисьорски решения на Гео Милев и Исак Даниел. Освен това, описваме как е изглеждала сцената и промяната в декорите. Спираме се подробно на начина, по който Николай Масалитинов успява да преобрази „еклектичната“ игра на актьорите в „ансамблова“.