Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Непобедените музи. Българското изкуство между двете световни войни“: Епизод 4: „Театърът: жажда – защо не!“

БНР Новини
„Кориолан” от Уилям Шекспир, режисьор Исак Даниел, Народен театър, 1930/31
Снимка: Музей Народен театър
Цикълът от четири епизода обхваща културното преобразяване на България в периода между двете световни войни. Въпреки националните катастрофи, няколкото загубени войни и разрушените илюзии, културно-историческото време събрано в двете десетилетия след Първата световна война, тече в различни посоки – от забързано, любопитно, напрегнато, експериментиращо през двайсетте, до успокояващо и дори забавящо хода си в края на трийсетте. Българският културен свят тогава търси своите нови ценности, отваря недокосвани пространства, често противоречиви, но отправили стремеж към преобразуване на стария светоглед.
Всеки от четирите епизода на цикъла е фокусиран върху конкретни области на изкуството в страната: изобразителното изкуство, литература, архитектура, театър. Те са представени със спецификата им, европейския контекст и естетическите полемики оказали влияние в развитието им.

„Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир, режисьор Николай Масалитинов, Народен театър, 1925/26.  Снимка: Музей Народен театър

Епизод четири: „Театърът: жажда – защо не!“
Още след освобождението, България мечтае бързо да се нареди сред европейските страни. А за да стане такава, тя трябва да създаде свои институции и социо-културен профил. Част от който е, в центъра на столицата ѝ да има представителна сграда на театър, защото това е разбирането за европейската култура. И това се случва още преди войните, през 1907 година.
В много по-екзистенциален план създаването на българския театър може би се докосва и до желанието на човека да се забавлява, играе, да потърси нови светове, да бъде някой друг или да съпреживее някой друг. Защо не и да забрави действителността. И това е необходимостта от изкуството въобще. След Първата световна война театърът в България прави няколко големи крачки. За тях ни разказват проф. Камелия Николова, от Института за изследване на изкуствата при БАН и доц. Йоана Спасова, театровед и научен секретар при БАН.
В този епизод ще научите как се създават авангардите в българския театър и подробности за изключителните режисьорски решения на Гео Милев и Исак Даниел. Освен това, описваме как е изглеждала сцената и промяната в декорите. Спираме се подробно на начина, по който Николай Масалитинов успява да преобрази „еклектичната“ игра на актьорите в „ансамблова“.

Петко Атанасов в ролята на Сър Питър Тизъл, Зорка Йорданова в ролята на Леди Тизъл, „Училище за сплетни” от Р. Шеридан, режисьор Боян Дановски, Народен театър, 1937/38.   Снимка: Музей Народен театър
Разказът за българския театър между войните обхваща не само „режисьорският въпрос“, а рисува и образите на актьорите от тези времена, говори за езика и диалектите в актьорската реч. Представя един красив поглед към жените-актриси и мястото им на сцената. Спира се и на представите за „родното и чуждото“.
Историческа стойност имат и запазените в Златния фонд на БНР гласове на Кръстьо Сарафов в пиесата „Машенка“, Олга Кирчева, която разказва за необикновения тембър на Сарафов и спомените на Николай Масалитинов, за това как е назначен за режисьор в Народния театър.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15